Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Разбира се, че никой няма да обърне внимание на възрастните хора, които проявяват страст към старите книги — кимна Стоун. — Те спокойно са изнасяли секретните сведения от библиотеката, а след това са ги запечатвали в обикновен плик и са ги изпращали по пощата на някой „роднина“ в чужбина — и това остава извън полезрението на могъщата АНС с нейните супер компютри и шпионски спътници. Перфектен план!
— Аз съобщавах на Албърт коя книга е готова, а той пускаше в интернет кодирано съобщение, съдържащо заглавието й и времето на поръчването й — продължи Чеймбърс. — Имах грижата да върна въпросната книга в хранилището в деня, в който куриерът ще я поиска. Това не беше проблем, тъй като много книги циркулират между библиотеката и отдела за реставрации. И така куриерите се появяваха, преписваха каквото им трябва и най-спокойно си тръгваха. Няколко часа по-късно се изпаряваше и химикалът, с който обработвах буквите.
— За тази дейност ви се плащаше добре, нали? — попита Анабел. — И ви превеждаха парите в сметки в чужбина?
— Нещо такова — кимна Чеймбърс.
— Каза, че превъплъщението ти във Винсънт Пърл е било изключително успешно. Защо тогава не заряза другата си роля — на Монти Чеймбърс? — попита Стоун.
— Защото обичах работата си в библиотеката, както вече ви казах — отвърна с въздишка домакинът. — Беше ми забавно да заблуждавам всички наоколо. Предполагам, че съм искал да запазя най-добрите страни на двете си превъплъщения.
— Шпионажът е нещо лошо, но какво ще кажеш за убийствата? — възкликна Кейлъб. — Боб Брадли, Корнилиъс Бихан, Норман Джанклоу, а вероятно и Джуъл Инглиш. Ами Джонатан? Ти и твоите хора го убихте!
— Никого не съм убивал! — гневно отвърна Чеймбърс и посочи към Трент. — Той и неговите хора се занимаваха с убийства!
— Мистър Фоксуърт — отчетливо произнесе Стоун.
— Но защо Джонатан? — изкрещя Кейлъб. — Защо точно него?
— Една вечер, доста след края на работното време, той неочаквано се появи в помещението за реставрация.
Чеймбърс нервно потърка длани.
— Тъкмо се бях заел с обработката на поредната книга и оцветявах буквите с химикала. Опитах се да го заблудя, но не бях сигурен, че ми повярва. Съобщих за инцидента на Албърт и още на другия ден Джонатан беше мъртъв. По-късно ми беше обяснено, че са взели всички мерки смъртта му да изглежда естествена, за да запазят читалнята като явка. Защото бизнесът автоматично спирал без нея.
— Знаел си какво се е случило и въпреки това си мълчал? — продължи атаката Кейлъб.
— Какво можех да направя? — ядоса се Чеймбърс. — Нали щях да изгния в затвора!
— Същото те чака и сега! — мрачно отсече Стоун, стрелна с очи отпуснатото тяло на Трент и добави: — Него също!
— Това изобщо не е сигурно — обади се един глас зад гърба им.
Всички се завъртяха към Роджър Сийгрейвс, който стоеше на прага с пистолет във всяка ръка.
— Мистър Фоксуърт? — възкликна Кейлъб.
— Млъквай! — нетърпеливо изръмжа Сийгрейвс и заби поглед в Трент, който бавно идваше в съзнание.
— Слава богу, Роджър! — въздъхна с облекчение партньорът му.
— Грешно божество славиш, Албърт — отвърна Сийгрейвс и натисна спусъка. Улучен в гърдите, Трент простена и рухна на пода. — Не ви съветвам, господа! — изръмжа убиецът и светкавично насочи оръжието си към Стоун и Рубън, които понечиха да се нахвърлят отгоре му.
Вторият пистолет се насочи към гърдите на Чеймбърс, който уплашено се сви.
— И твоите услуги вече са излишни!
В следващия миг Стоун направи крачка напред и застана между Чеймбърс и Сийгрейвс.
— Обадих се в полицията, вече пътуват насам — спокойно обяви той. — Сега е моментът да изчезнеш, ако изобщо имаш такива намерения.
— Колко трогателно! — иронично каза Сийгрейвс. — „Трите шестици“ помага на колегата си!