Колекционерите [The Collectors - bg]

— Не мога да повярвам на ушите си! — простена Кейлъб и безсилно се стовари на близкия стол.

Тя побърза да продължи, вероятно за да му спести страданията.

— Когато му дадох книгата, Джонатан направо се шашна. Разбира се, аз го уверих, че тя е само копие, което съм поръчала специално за него. Не знам дали ми повярва, но със сигурност е направил своите проучвания. И вероятно е стигнал до заключението, че си вадя хляба с не особено почтени неща.

— Колко ли е бил смаян! — натърти Кейлъб.

Анабел предпочете да не му обръща внимание.

— В крайна сметка ми повярва — продължи тя. — Църквата не подозираше, че притежава фалшификат, а и нямаше съобщения за изчезнал псалтир. Джонатан беше адски щастлив, че притежава старата книга.

— Стара книга ли?! — надигна се Кейлъб, готов за ново избухване.

— Спокойно, Кейлъб — сложи ръка на рамото му Стоун. — Нека не ровим костите на мъртвите.

— Костите на мъртвите ли?!

— Мога да я върна на мястото й — предложи Анабел.

— Моля? — втренчи се в нея Кейлъб.

— Ще занеса книгата в църквата и ще направя още една подмяна.

— Не говориш сериозно!

— Напротив. След като веднъж съм я подменила, ще мога да го направя и втори път.

— Ами ако те хванат?

В погледа й пролича съжаление.

— Днес съм много по-добра, отколкото тогава. — Обърна се към Милтън и попита: — Ще ми помогнеш ли?

— Иска ли питане! — светна лицето на младежа.

Кейлъб беше пред апоплектичен удар.

— Категорично ти забранявам да участваш в измами! — изкрещя извън себе си той.

— Защо не се вземеш в ръце? — учудено го изгледа приятелят му. — Каква измама е да върнем истинската книга на нейния собственик?

Кейлъб понечи да отговори нещо, после се овладя и мрачно кимна.

— Предполагам, че си прав.

— Аз ще се погрижа за подробностите — каза Анабел и посегна към кутията в ръцете на библиотекаря. — Но за целта ще ми трябва оригиналният екземпляр.

— Не! — дръпна се инстинктивно Кейлъб и притисна книгата към гърдите си. — Предпочитам да я задържа, докато всичко е готово!

— На Монти Чеймбърс каза, че е само куп стара хартия — напомни му Рубън.

— И оттогава насам не съм мигнал! — съкрушено въздъхна Кейлъб. — По всичко личи, че са ме проклели всички духове — закрилници на старите книги!

— Добре, задръж я — отстъпи Анабел.

— Слава богу, че видяхме края на тоя цирк! — избоботи Рубън и в погледа му светна надежда. — Няма ли най-сетне да излезеш и с мен? Какво ще кажеш за довечера?

— Нека най-напред да проверим метеорологичната прогноза — усмихна се тя. — Но при всички случаи благодаря за поканата.

— Бъдете сигурна, че тя няма да е последна, госпожо — отвърна Рубън и галантно й целуна ръка.

Срещата приключи. Анабел изчака, докато другите си тръгнат, след което се присъедини към Стоун, който беше възобновил работата си между гробовете.

Докато той бършеше с влажна кърпа някакъв надгробен камък, тя оскуба тревата около него.