Колекционерите [The Collectors - bg]

В подземието бе вкаран човек, който бе чакал Дехейвън да се появи в обсега на газа убиец. Два дни по-късно това действително бе станало и той бе умрял, преди да сподели откритието си с когото и да било. Чеймбърс призна, че по-късно бе изнесъл камерата от хранилището.

Милтън предаде буквите на представителите на АНС, които успяха да ги разшифроват. От малкото, което Стоун и приятелите му успяха да научат, стана ясно, че кодът се е базирал на шифър, използван преди векове. Бе разгадан бързо и лесно благодарение на мощните компютри и съвременната техника за разкодиране, но Сийгрейвс най-вероятно бе предполагал, че никой няма да заподозре в шпионаж хора като Монти Чеймбърс, Джуъл Инглиш и Норман Джанклоу. Още повече, че модерната шифровъчна технология изисква дълги цифрови кодове, които не могат да се вкарат в текста на древен ръкопис.

Възстановил се от раняването, Трент „пропя“ на висок глас, особено след като усети, че прокуратурата търси всякакви начини да му лепне смъртна присъда. От показанията му стана ясно, че Роджър Сийгрейвс е бил мозъкът на шпионската мрежа. Опирайки се на тази информация, ФБР започна издирването на неговите контакти, а това със сигурност щеше да доведе до нови арести.

Претърсиха дома на Сийгрейвс и откриха „колекционерската“ стая. Все още не беше ясно какво точно символизират събраните в нея вещи, но нещата несъмнено щяха да се усложнят, когато станеше ясно, че част от тях са принадлежали на хора, убити от Сийгрейвс по време на службата му в ЦРУ.

Стоун проведе дълъг разговор с Форд, представители на ФБР и двамата вашингтонски детективи, които бяха посетили Кейлъб в библиотеката.

— Знаехме, че в града действа шпионска мрежа — каза един от агентите. — Но не успяхме да стигнем до източника й. Разбира се, никога не бихме предположили, че е замесена Библиотеката на Конгреса.

— Е, ние все пак разполагахме с голямо предимство — обясни Стоун.

— Какво предимство? — учудено го погледна агентът.

— Един изключително опитен библиотекар на име Кейлъб Шоу — отговори Алекс Форд.

— А, Шоу — объркано примигна единият от агентите. — Направи ми впечатление на свенлив и доста нервен човек.

— Да кажем, че липсата на кураж у него беше компенсирана от… — започна Стоун.

— От сляп късмет? — прекъсна го агентът.

— Не, от вниманието към детайлите.

Срещата приключи. Представителите на властта благодариха на Стоун и оставиха вратичка за бъдещо сътрудничество.

— Ако някога имате нужда от помощ, просто ни се обадете — подаде му визитката си единият от агентите.

Стоун мълчаливо я мушна в джоба си. Дано никога не ми се наложи отново да потърся помощта ви, помисли си той.

Когато нещата започнаха да се успокояват, групата се събра в къщичката на Стоун и Кейлъб поиска от Анабел да разкаже какво знае за Масачусетския псалтир.

Младата жена помълча малко, после въздъхна и започна: