Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
— Защо?
— Но, бедното ми момче, плъховете винаги първи прихващат чума: Хипократ препоръчвал да не се пипат, същото казват и Аристотел, Плиний и Авицена. Географът Страбон разказва, че през римската епоха било добре познато злокобното значение на появата на болни плъхове по улиците, предвещаваща епидемия, и напомня, че в Италия и Испания били раздавани награди на тези, които успявали да изтребят възможно най-голям брой от тях. Във Ветхия завет филистимците, измъчвани от жестока чума, която нападала задните части, като изкарвала от ануса изгнилите черва, забелязали, че полета и села били нападнати от плъхове. Тогава се допитали до гадателите и свещениците, които отговорили, че мишките били опустошили земята и за да се умилостиви гневът на Бога Израилев, било необходимо да Му се поднесе изображения на заболелите части и на плъхове124. Самият Аполон, богът, който изпращал чумата, когато се гневял и я премахвал, щом го умилостивели, в Гърция бил наричан Сминтей, сиреч „убиец на плъхове“. Всъщност в „Илиада“ именно Аполон Сминтей избива с чума ахейците, обсаждащи Троя. Също и Ескулап по време на чумните епидемии бил изобразяван с умрял плъх в краката.
— Но в такъв случай плъховете причиняват чумата! — извиках, припомняйки си ужасен мъртвите канални животни, които бях видял предната нощ в подземията.
— Спокойно, момче. Не съм казвал такова нещо. Това, което току-що ти изложих, са вярванията на древните. Днес за щастие сме 1683-та година и съвременната медицинска наука е направила огромни крачки напред. Жалкият плъх не може да причинява чумата, предизвиквана — както вече имах случай да спомена — от развалата на естествените вещества и, на първо място от Божия гняв. Вярно е все пак, че плъхове и мишки се разболяват от чума и умират от нея, точно както хората. Но е достатъчно човек да не ги пипа, както казва Хипократ.
— Как се разпознава чумав плъх? — попитах, страхувайки се от отговора.
— Лично аз никога не съм виждал ни един, но баща ми е виждал: имали конвулсии, червени и подути очи, треперели и издавали агонизиращи писъци.
— И по какво се разбира, че не става дума за някаква друга болест?
— Много е просто: малко след това умират на място, като повръщат и се гърчат. После труповете се подуват, а мустаците им остават твърди.
Пребледнях. Край всички плъхове, срещнати в галериите, бях видял струйки кръв, които се спускаха от заострената муцунка. А Чаконио даже беше хванал един от тях за опашката!
Не се страхувах за себе си, защото бях защитен от болестта, но откритието на тези умрели плъхове означаваше най-вероятно, че чумата нахлуваше в града Може би бяха залостени и други къщи и ханове, чиито нещастни обитатели изпитваха подобни на нашите тревоги. Не можехме да узнаем нищо, заключени и под карантина. Ето защо попитах Кристофано дали според него заразата се бе разпространила.
— Не се страхувай. Тези дни молих за сведения на няколко пъти един от часовите, които дежурят на пост пред странноприемницата; той каза, че няма други подозрителни случаи в града. Не виждам защо да не му вярвам.
Докато слизахме, лекарят ми нареди да си почина няколко часа през този следобед, разбира се, след като си намажех гърдите с неговия „магниликоре“.
Кристофано беше дошъл да ме потърси в стаята, за да ме предупреди, че той сам щял да се погрижи да приготви нещо простичко и пречистващо за обяд. Сега обаче имаше нужда от моята помощ: бил притеснен за някои наематели, които предната вечер, след вечерята с кравешки вимета, изпускали звучно въздух от стомасите си.
Веднага, след като слязохме в кухнята, видях поставена на печката голяма стъклена камбана с тесен чучур, с формата на аламбик, която започваше да дестилира масло; отдолу в едно котленце вреше нещо и излъчваше силен мирис на сяра А пък малко по-натам, едно шише с форма на лютня, което лекарят взе и започна да разклаща деликатно с върха на пръстите, извличайки едва доловим звук.
— Чуваш ли? Съвършено настроена — служи, за да се калцира в пещта витриоловото олио, с което ще наложа струпеите на бедния Бедфорд. Нека се надяваме, че този път ще узреят и най-накрая ще се спукат. Витриолът е доста корозивен, с остър вкус, и мазна консистенция, черен на цвят, ще изстуди той крайно ефикасно вътрешната температура. Римският вид — който за късмет вече бях закупил преди карантината — е най-добрият, защото е примесен с желязо, а не като немския — с мед.
Не бях разбрал кой знае колко, освен че състоянието на Бедфорд изобщо не се бе подобрило. Лекарят продължи:
— За да укрепим стомасите на нашите наематели, сега ще ми помогнеш да приготвим моята ангелска настойка, която със своето привличащо, но не променящо свойство, успокоява всичките неразположения на стомаха и го освобождава, изчиства язвените рани, отпуска тялото и успокоява всички изменили състава си сокове. Добър е също за катар и зъбобол.
124
Първа книга Царства 5:12; 6:4 — (Бел.ред.)