Принцеса с часовников механизъм

Тя се изправи на пръсти, обвила ръце около раменете му и шепнейки

името му:

— Уил, Уил, Уил...

Той зарови лице в шията й, там, където гъстата й коса се навиваше в

къдрици; миришеше на дим и теменужки. Притисна я още по-силно до

себе си, а тя зарови пръсти в яката на тила му и двамата останаха така,

вкопчени един в друг. В продължение на този едничък миг железният

юмрук на скръбта, който го бе стиснал от смъртта на Джем насам, сякаш

охлаби хватката си и той отново можеше да диша.

Помисли си за ада, в който се намираше, откакто беше напуснал

Лондон — дните, прекарани в безспирна езда, безсънните нощи. Кръв и

загуба, и болка, и битки. Всичко това, за да стигне дотук. При Теса.

— Уил — повтори тя и той сведе поглед към мокрото й от сълзи лице.

Върху едната й буза имаше синина — някой я беше ударил и сърцето

му се изпълни с ярост. Щеше да открие кой го е направил и да го убие. А

ако беше Мортмейн, щеше да го убие едва след като изпепелеше до основи

чудовищната му лаборатория, така че този луд да види унищожението на

всичко, което беше създал...

— Уил... — Гласът на Теса го извади от мислите му. Звучеше като

останала без дъх. — Уил, идиот такъв.

Романтичните му идеи увехнаха като попарени с вряла вода.

— Аз... какво?

— О, Уил! — Устните й потръпваха. Изглеждаше така, сякаш не може

да реши дали да се разсмее, или да заплаче. — Помниш ли как веднъж ми

каза, че красивият млад герой, който се опитва да ме спаси, никога не

греши. Дори да твърди, че небето е пурпурно и валят таралежи.

— Първият път, когато те видях. Да.

— О, Уил. — Тя се отдръпна нежно от прегръдката му, прибирайки

един кичур коса зад ухото си. Очите й не се откъсваха от неговите. — Не

мога да си представя как си ме открил, колко трудно трябва да е било.

Невероятно е. Но... наистина ли смяташ, че Мортмейн би ме оставил сама,

неохранявана, в стая с отворена врата? — Тя се извърна и направи

няколко крачки напред, а после се закова на място. — Ето — заяви и

вдигна ръка с разперени широко пръсти. — Тук въздухът е солиден като

стена. Това е затвор, Уил, и сега ти си в него заедно с мен.

Младият мъж се приближи и застана до нея, знаейки какво ще открие.

Помнеше съпротивлението, което беше усетил, докато прекосяваше

стаята. Въздухът се накъдри лекичко, когато го докосна с пръст, ала

въпреки това беше корав като замръзнало езеро.

— Познавам това вещество. Понякога Клейвът използва негова

разновидност. — Сви ръка в юмрук и я стовари върху плътния въздух,

достатъчно силно, за да натърти костите си. — Uffern gwaedlyd* — изруга

на уелски. — Толкова път изминах, за да стигна до теб, и дори това не

можах да направя като хората. В мига, в който те видях, единственото, за

което бях в състояние да мисля, бе да изтичам при теб. В името на Ангела,

Теса...

* Дявол да го вземе! (уелски) — Бел. ред.

— Уил! — Тя го стисна за ръката. — Да не си посмял да се извиняваш.