Аленото цвете и бялото

Сезонът скоро ще започне, и все повече представители на Доброто общество се връщат от провинциалните си имения в Лондон; Оксфорд Стрийт се задъхва от коли и пешеходци, затова файтонджията отклони колата по странични улички, движейки се умело из сложните плетеници на обществения лабиринт. В продължение на няколко минути файтонът с елегантната млада жена минава край елегантни нови къщи, строени за новобогаташите, малко след това тя се привежда, за да огледа по-добре по-стари, по-тежки сгради, притежание на по-стари и тежки хора; веднага след това файтонът изтрополява край много стари постройки, обитавани някога от лордове и политици, но сега, мръсни и пренаселени, те дават подслон на безбройните хора, чиято работа е да обслужват другите. Мъже и жени с хлътнали очи надничат от дворовете и прозорците на стълбищата, полумъртви от глад, едва преживели дългото очакване на Сезона, алчни за работата, която той им създава. Умират от нетърпение да могат най-сетне да премитат конските фъшкии от пътя, по който ще минават дами, и да вземат прането на младите господа.

Най-сетне файтонджията насочва колата по Грейт Марлбъроу Стрийт и всичко вече започва да й се вижда познато.

— Дотук! — извиква младата дама.

Файтонджията дърпа юздите.

— Нали казахте Силвър Стрийт, госпожице?

— Да, но искам да сляза тук — повтаря Шугър. Смелостта й изневери. Ще й трябва повече време, за да събере сили да застане лице в лице с госпожа Кастауей. — Почувствах се малко замаяна, предпочитам да повървя.

Файтонджията я изглежда хитро, докато слиза. Непринуденото й държание говори в неин ущърб; не може да е такава, за каквато я взе първоначално.

— Гледайте къде ходите, госпожице — ухилва се той.

Тя му се усмихва в отговор, докато му плаща, на върха на езика й трепти закачлив отговор — защо да не се наслади докрай на този момент на взаимно разпознаване, на разбирателство между хора от улицата? Но не, нали може някой ден да го срещне, когато е заедно с Уилям?

— Ще внимавам — казва тя малко превзето, обръща се и тръгва.

Междувременно слънцето се е измъкнало изпод завивката от облаци и облива с лъчите си целия Уест Енд. Въздухът вече не е мразовит, времето омеква, но Шугър трепери, защото под палтото и роклята бельото й, изпрано надве-натри във ваната и сушено пред камината, е още влажно. На всичкото отгоре й се случи и друга неприятност — докато гладеше единия чаршаф, прогори дупка в него — ще трябва да прецени дали сумата, която й отпуска Уилям (първият плик с пари пристигна днес сутринта по пощата), ще бъде достатъчна за покриване на такива разходи. Пратил й е ужасно много пари — ако една не толкова елегантно облечена жена носи толкова пари със себе си, това би бил достатъчен повод да я арестуват незабавно, освен ако не обмени банкнотите за монети — но може би няма да праща по толкова много занапред, може би това е само за начало. Може би, за да си спести унижението да признае пред Ракъм, че в крайна сметка наистина има нужда от перачка, би могла да си купува ново спално бельо всяка седмица и да изхвърля употребяваното. Мисълта е изкусителна, но я кара да се засрами от себе си.