Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
— ’Сичките ли си прочела?
Шугър трупа обувки и пантофки върху книгите.
— Не, Кристофър.
— Повече време за четене ли ще имаш на новото място?
— Надявам се да е така.
Всичко необходимо за промивките й тя увива в хавлиена кърпа и пъхва под едни сиви боти, на които трябва да се сменят подметките и копчетата. Няма нужда да взема легена — нали си има вече собствена вана.
— Легенът си го бива.
— Нямам нужда от него, Кристофър.
Той продължава да я наблюдава, докато тя пълни втория сандък — продълговат, приличен на ковчег, който още не е лакиран. Много подходящ за роклите й — както вероятно е преценил и Ракъм. Тя реди дрехите една по една, подрежда пластовете внимателно, така че бухналите турнюри и елегантните корсажи да се трупат на равномерни купчини. Забелязва, че тъмнозелената й рокля, същата, която носеше през дъждовната вечер, когато се запозна с Уилям, е леко плесенясала по гънките.
Роклите напълват два сандъка и половина. Шапките ще заемат по-голямата част от останалото пространство. Когато се навежда, за да подреди кутиите за шапки по-плътно една до друга, тя долавя, че още някой е застанал до вратата.
— Какъв е той, този твой господин Хънт?
Ейми прекрачва прага, скривайки Кристофър зад полите си. Тя не е напълно облечена — явно гъстата й несресана коса и гърдите с тъмни зърна, провиснали свободно под ризата, не я смущават. Както винаги, тази щедра майчина гръд само подчертава твърдостта, с която е отхвърлила сина си — нежелания плод на утробата й.
— Не по-лош от повечето — отвръща Шугър, но тежките сандъци опровергават твърдението й. — Много е щедър, сама виждаш — принудена е да добави тя.
— Сама виждам — повтаря Ейми, без следа от усмивка.
Шугър се опитва да се сети каква тема на разговор би заинтригувала проститутка, която се е специализирала да възбужда клиентите си с мръсни думи и да капе горещ восък върху гениталиите на почтените господа, но в мислите й се въртят само неща, които е научила в леглото от Уилям. Аналогията между ароматите и клавишите на пианото? Разликата между прости и съставни миризми? „Ейми, знаеш ли, че от есенциите, които човек може да произведе, той е в състояние при правилното им съчетаване да наподоби почти всички природни аромати, с изключение на жасмина?“.
— Е, как са всички тук? — пита Шугър с въздишка.
— Както обикновено — отвръща Ейми. — Кейти се държи, още не е ритнала камбаната. Аз пък събирам при себе си боклуците, да не ходят по улиците.
— Какви са ви намеренията?
— Намерения ли?
— За тази стая.
— Нейно величество от Долния етаж смята да пипне Дженифър Пиърс.
— Дженифър Пиърс? От заведението на госпожа Уолъс?
— Точно това казах.
Шугър диша дълбоко и копнее да се измъкне. Разговорите с Ейми никога не са били леки, но този става непоносим. Пот избива под бретона й, тя се бори с изкушението да се престори, че й се е завил свят и да слезе долу.
— Е — казва внезапно Ейми, — време ми е да се наглася за собствените си обожатели. Може пък днес и аз да срещна своя принц, а?
И тя се измъква лениво от стаята, бутва Кристофър като кегла и той залита.
Шугър отпуска рамене, както си стои права, и опира уморено длани на единия сандък.
— Знаеш ли, Кристофър — признава тя пред детето, — никак не ми е лесно.
— Да ти помогна, искаш ли — казва той, застава до нея, и веднага хваща единия накован с гвоздеи капак. — Човекът остави чук, а вътре има и пирони.