Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
— Знаеш ли, момче, дали не е възможно…
Но се разколеба насред изречението, и довърши:
— … да се гравира едно малко, орнаментирано „Р“ точно тук, най-горе?
Сега Уилям оглежда внимателно лицето на Шугър, докато тя приготвя тялото си за него.
— Липсва ли ти огледалото? — пита я той.
Тя се усмихва.
— Защо ми е да гледам себе си, когато имам теб, за да ме гледаш?
Тя е останала само по риза. Панталонът му е издут отпред. Той я бутва върху леглото и забелязва как очите й се разширяват, когато вижда балдахина отдолу — да, най-фина белгийска дантела! Уилям едва устоява на изкушението да започне да й разказва всичко: колко труд положи, докато избере всички мебели, редките предмети, които успя да открие, изгодните сделки, които успя да сключи… Но по-добре да не го прави, да не унищожава приказната магия, с която е обвеян дарът му.
Божичко, тя никога не е била толкова влажна! Колко е възбудена! И то само заради него!
— Но, миличък Уилям — простенва тя, когато той прониква в нея. — Тук няма кухня!
— Кухня ли? — той има чувството, че всеки момент ще експлодира. — Не ти трябва кухня, гъско такава — стене той. — Ще… ти дам… всичко… от което имаш нужда… — и спермата му се излива в нея.
По-късно Шугър продължава да лежи в прегръдките му, целува го стотици пъти по гърдите, иска му прошка, че е отделила мисъл за друго в такъв деликатен миг. Казва, че била зашеметена от щедростта му — и още е. Това е прекалено силно изживяване за нея, главата й е замаяна, но пък други части на тялото й оценяват нещата по достойнство, той знае това най-добре! Ако пък съжалява, че оргазмът му не бе съпроводен (за първи път, откакто се познават) от изблика на собствения й екстаз, тя ще изчака повторното събуждане на неговата мъжественост. Или, ако той предпочита, ще го поеме в устата си — дори вкусът му е достатъчен, за да я докара до оргазъм — така твърди Шугър.
Не, въздъхва Уилям, всичко е наред. Той е много уморен; денят беше много напрегнат и за него. Пък и тя беше права да си зададе въпроса как ще си приготвя храна в новия си дом. Но и за това е помислено. Той — по-точно банката му — ще й изпращат по пощата ежеседмично една сума, която е повече от достатъчна, за да може тя да води независим живот. По Мерилебоун Роуд има няколко отлични ресторанта, включително утринната зала на хотел „Олдсуърт“, която той й препоръчва от сърце — там сервират чудесни омлети. Но най-хубавата риба е в „Уорик“ — дали Шугър обича риба? О, да, обожава я. Каква риба по-точно? О, всякаква риба. Освен това не бива да се грижи за поддръжката на стаите и за прането; ще й намери прислужничка…
— О, не, Уилям, това наистина не е необходимо — възразява Шугър. — Знаеш ли, мога да бъда отлична домакиня, когато пожелая.
Тя си признава, че това е много далеч от истината — никога през живота си не е вършила домакинска работа. Но щом това жилище ще бъде нейно, нека си остане наистина само нейно! Всъщност още сега, докато двамата с Уилям лежат на използваното за първи път легло, тя е обзета от страстно желание да остане сама. Този негов подарък… Тя няма да бъде в състояние да повярва, че той съществува, докато Уилям не изчезне, а апартаментът не изчезне заедно с него. Какво да направи, че да го накара да си тръгне? Целувките по гърдите му зачестяват, тя плъзва устни по-надолу в надеждата да задвижи нещата в някаква посока.
— Трябва да тръгвам — казва той и я потупва по гърба.
— Толкова скоро? — гука тя.
— Дългът ме зове — той вече е започнал да навлича ризата си. — Пък и ти сигурно искаш да опознаеш по-отблизо малкото си гнездо.
— Нашето малко гнездо — поправя го тя нежно. (Панталонът ти е там, глупако! Ето там).
Минути по-късно той вече я гали на сбогуване, тя целува пръстите му и казва:
— Като че ли сме отпразнували всичките ми рождени дни наведнъж.
— Господи! — възкликва изведнъж Ракъм. — Та аз дори не знам кога е рожденият ти ден?
Шугър се усмихва, докато подбира от безбройните възможни отговори, които се въртят в главата й, идеалното изречение, с което да го отпрати доволен, les mots justes19 за приключването на сделката.
19
(фр.) — Точните думи. — Бел.прев.