Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Карнаби Стрийт гъмжи от просяци, много от тях са деца. Някои стискат в ръце повехнали букетчета или връзки кресон; други изобщо не се преструват, а просто протягат мръсни длани, голи, изподраскани и насинени ръце. Шугър познава всички номера; гниещ къс месо, пъхнат в ризата, която се разтваря точно толкова, че да осигури ужасяваща гледка; фалшивите струпеи, които се правят с помощта на овесено брашно, оцет и сок от боровинки; сажди за сенки под очите. Но тя знае също, че мизерията, в която живеят те, е съвсем истинска, и че у дома ги чакат пияни родители, които не биха се спрели да ги пребият, ако не донесат достатъчно пари.
— Пол’вин пени, госпожице, пол’вин пени — хленчи едно сакато момиче. Дрехите му са мръсни, с цвят на кал, шапката е прекалено голяма за него. Но Шугър няма дребни — само няколко новички, лъскави шилинга и банкнотите от Ракъм. Тя се колебае, пръстите й, стегнати в новите ръкавици, ровят несръчно; после тръгва отново; моментът е пропуснат.
Когато стига до заведението на госпожа Кастауей, влиза през задния вход. Макар да й изглежда глупаво да се вмъква потайно като крадец, й се струва също толкова неподходящо да почука на вратата без клиент до себе си. Ако само къщата можеше да се опразни по магия от обитателите си, докато тя си свърши работата тук! Но тя знае, че майка й почти никога не напуска приемната, че Кейти е прекалено болна, за да излиза, и че Ейми спи до обяд.
Шугър се прокрадва нагоре по стълбите, към своята стая. Долавя познатия мирис на къщата — тежък и натрапчив, излъчван от старите, кърпени водопроводни тръби, от ронещите се, криво-ляво залепени гипсови украси, мирис на пури, на алкохол и пот, на сапун, лой за свещи и парфюм.
В стаята й я очаква изненада. Вътре има четири огромни дървени сандъка, готови да бъдат напълнени, с подпрени на тях капаци, обковани с гвоздеи. Ракъм наистина е помислил за всичко.
— Донесе ги един великан — казва Кристофър, който се появява на прага. Детското му гласче стряска Шугър. — Каза, че ще се върне да ги вземе, когат’ поръчаш.
Шугър се обръща към момчето. Кристофър има обувки на краката си и косата му е сресана, но иначе изглежда както винаги — стои на прага така, както е свикнала да го вижда, голите му ръце са зачервени и подпухнали, готов да вземе днешната купчина мръсни чаршафи.
— Здравей, Кристофър.
— На едно рамо ги носеше, ама наистина, ей тъй, крепеше ги само с пръст. ’Се едно, че са плетени кошници!
Очевидно за момчето е много важно да не бъде въвличано в сложните взаимоотношения на възрастните. Внезапното изчезване на Шугър от живота му не е тема, подлежаща на обсъждане — за разлика от удивителната сила на непознатия гигант, който вдига сандъци с един пръст. Кристофър я гледа право в очите — точно както онзи изследовател на Африка, нарисуван на кутията за чай, гледа диваците. Ако Шугър е мислела, че той е от хората, които се привързват към този или онзи, много е сбъркала.
Времето тече, Шугър хапе смутено устни, а Кристофър явно няма намерение да мръдне от мястото си.
— Хубави сандъци са тез — отбелязва той, като че ли за краткия си живот е добил и познания по дърводелство, редом с всичко останало. — Качествено дърво.
Шугър му обръща гръб, за да скрие смущението си, и започва да прибира вещите си. Установява, че ръкописът й си е на мястото — по нищо не личи някой да го е пипал в нейно отсъствие. Тя го притиска към гърдите си и го поставя бързо на дъното на най-големия сандък. Въпреки това момчето ококорва очи при вида на толкова много изписана хартия.
— Защо не си ги пращала тез писма? — пита то.
— Има време — въздъхва Шугър.
После започва да реди книгите си в сандъците — истински, отпечатани книги, писани от други хора. Ричардсън, Балзак, Юго, Йожен Сю, Дикенс, Мери Уулстънкрафт, госпожа Прат. Следва дебел плик, пълен с изрезки от вестници. Един наръч евтини криминални романи с пъстри корици — припаднали или мъртви жени, бягащи мъже, покриви и канавки. Памфлети за венерическите болести, за размерите и естеството на мозъка на престъпниците, за женската добродетел, съвети как да предотвратим петна по кожата и други признаци на стареене. Порнография — в стихове и в проза. Едно томче с произведения на Едгар По, на чиято корица е ясно отпечатано: „Собственост на обществена библиотека У. Х. Смит“, както и строго предупреждение, че всички книги, съдържащи карти или илюстрации „ще бъдат внимателно проверявани за потвърждение, че са върнати в същото състояние“. Един екземпляр от Новия Завет, дарен на Кейти Лестър от Дружеството за спасение. Тънка книжка, озаглавена „Съвременни ирландски поети, 1873 г.“ (още непрочетена) — подари й я един клиент от графство Корк. И така нататък, докато сандъкът се напълва наполовина.