Покана за екзекуция (Романи)
- Автор: Набоков Владимир Владимирович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Покана за екзекуция (Романи)». Краткое содержание книги:
5
През тези необикновени първи десет години на века фантастично се смесваше новото със старото, либералното с патриархалното. Фаталната нищета с фаталистичното богатство. Неведнъж се бе случвало по време на закуска в обширната, с много прозорци трапезария във Вира, облицована с орехова ламперия, бюфетчикът Алексей да се наведе с угрижен вид към баща ми, съобщавайки му шепнешком (ако имаше гости, шепотът ставаше особено фъфлещ), че са дошли селяни и го молят да излезе при тях. Татко бързо преместваше салфетката от коленете си върху покривката, извиняваше се на мама и ставаше от масата. Един от източните прозорци гледаше към края на градината пред главния вход; оттам долиташе учтиво бръмчене — невидимата тумба приветствуваше господаря. Прозорците бяха затворени заради горещината и смисълът на преговорите не можеше да се разбере; селяните вероятно искаха разрешение да окосят или да отсекат нещо и ако татко веднага се съгласеше, както често се случваше, говорът се надигаше отново и по старинния руски обичай яките ръце разлюляваха тате и го подхвърляха няколко пъти.
В трапезарията междувременно ни казваха — на мен и братчето ми — да продължаваме яденето. Мама, готова да хване с два пръста от вилицата късчето говеждо, надничаше долу, под воланите на покривката, там ли е нейният сърдит и капризен дакел. „Un jour ils vont le laisser tomber“29, отбелязваше M-lle Golay, наперена стара песимистка, някогашна гувернантка на мама, продължаваща да живее в дома ни, винаги вкисната, винаги в ужасни отношения с детските англичанки и французойки. Внезапно, загледан от мястото си през източния прозорец, ставах очевидец на забележителен случай на левитация. Там, зад стъклото, се появяваше за секунда в легнало положение, тържествено и удобно просната във въздуха, едрата фигура на татко; белият му костюм леко се ветрееше, прекрасното му невъзмутимо лице бе извърнато към небето. Два, три пъти той се възнасяше сред възклицанията и „ура“-то на невидимите подхвърлящи, третият полет бе още по-висок от втория и ето за последен път го виждам излегнат по гръб върху индиговия фон на знойното пладне също като онези небесни обитатели, внушителни по размери, ç одеяния, поразяващи с изобилните си и могъщи дипли, дето се реят по черковните сводове сред звездите, докато долу една от друга се запалват восъчните свещи в смъртните ръце и образуват рой светлинки сред омарата на тамяна, и йерейят чете за упокой и памет, и лъскавите траурни лилии закриват лицето на тогова, който лежи там сред сдаващите светлинки в още незатворения ковчег.
Втора глава
1
Винаги съм бил предразположен към леки, но неизлечими халюцинации. Едни са слухови, други са зрителни, но ползата е никаква. Пророческите гласове, възпирали Сократ и поощрявали Жана д’Арк, в моя случай се свеждат до такива откъслечни дреболии, дето — вдигнал телефонната слушалка — начаса ги прекъсващ, понеже не искаш да подслушваш чуждите глупости. Така, преди да потъна в сън, но още в пълно съзнание, често дочувам как в съседната част на мозъка ми непринудено се води някакъв чудноват едностранен разговор, който няма нищо общо с действителното течение на мисълта ми. С други думи, включва се неизвестен абонат, безличен паразит; хладният му, съвсем външен глас произнася думи и фрази, ненасочени към мен и с толкова плоско съдържание, че не се решавам да посоча пример, за да не изостря, без да искам, поне с малко смисъл тъпотата на това мърморене. Той си има и зрителен еквивалент — в някои предсънни образи, които ми досаждат особено след някоя пипкава работа. Нямам предвид, разбира се, „вътрешната снимка“ — лицето на умрелия ти родител, възникваща в тъмнината с телесна яснота, ако се положи страстно, героично усилие; не говоря и за тъй наречените muscal volitantes30 — сенки от микроскопични прашинки върху кристалчето на окото, които плават косо на прозрачни възелчета в зрителното поле и отново започват от същия ъгъл, щом примигнеш. Към тях по-скоро се доближава — до тези подсъзнателни увеселения, за които неприятно става дума — може би ярко просветващата в мрака рана от удълженото впечатление, нанесена от светлината на току-що угасената лампа, преди да се изгуби напълно. От рубинените оптични стигми31 у мен израстваха Рубенсови, Рембрандови платна и цели пламтящи градове. Никакъв особен подтик не е нужен за появата на тези живописни призраци, които полека и бавно се разгръщат пред затворените очи. Движението и смяната им се извършва извън всякаква зависимост от желанието на наблюдателя и всъщност се различават от сънищата само с някак лепливата си новота, присъща на ваденките, и с това също, разбира се, че си даваш точна сметка за всичките им фантастични фази. Понякога са уродливи: натрапи ти се например средновековен груб профил, разгорещен от вино дребосък, безочливо растящо ухо или грозна ноздра. Но понякога точно преди унеса върху багрите падне пухкава пепел и тогава фотизмите32 ми успокоително отплават, някой снове по наметало сред кошери, иззад платнохода се лилавеят тънещи в омара острови, пада сняг, отлитат тежки птици.
29
Някой ден ще го изпуснат (фр.). — Б.пр.
30
Прелитащи мухи (фр.). — Б.а.
31
Белег от рана, дамга от нажежено желязо (гр.). — Б.пр.
32
Вторични усещания за цвят или светлина, предизвикани не от зрителни, а от други възприятия. — Б.пр.