Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Беше последният му опит. Историкът нетърпеливо се надвеси над клавиатурата и с трепереща ръка трескаво въведе шестбуквената дума.
S-H-A-L-О-M.
Бип.
Вратата се отвори.
Епилог
СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ПРОНИКВАХА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА като прозрачна завеса от светлина, когато жената в бяла престилка влезе в стаята и хвърли една служебна усмивка на пациента. На гърдите ѝ, до стетоскопа, имаше ламинирано картонче, на което върху тъмносин фон пишеше Лесли Кошет, Д. М.
- Добро утро! - поздрави жизнерадостно тя. - Как се чувства нашият герой тази сутрин?
Отговорът на Томаш бе тъжно мърморене.
- Имал съм и по-добри дни...
Израелската лекарка се усмихна.
- Искате ли още едно обезболяващо, или вече се чувствате способен да понесете болката?
Пациентът направи гримаса.
- Още едно ще ми дойде добре наистина. Ще ми дадете ли?
Леели направи гримаса.
- По-добре да минете без него - отвърна тя. - Време е да престанете с тези наркотици. Вече сте достатъчно голям да понесете малко болка, без да циврите, нали?
Томаш се изправи в леглото и се наведе напред, за да огледа лицето си в огледалото, закачено на стената.
- Вижте лицето ми, докторе - оплака се той. - Виждате ли? Не смятате ли, че заслужавам още едно обезболяващо?
От огледалото го гледаше лице, обвито в бели бинтове. Лявата му част беше изцяло покрита с марли върху наранената скула и подутото око. След това историкът вдигна двете си ръце, за да покаже превръзките си. Дясната му ръка беше натикана в топка от гипс, лявото му кутре беше бинтовано. И разбира се, превръзката на шията.
- Приличате на мумия - пошегува се тя. - Същински Рамзес III!
- О, не се шегувайте.
- Хайде, не бъдете женчо! - смъмри го лекарката. Взе медицинския картон до краката му и го прочете. - Още малко и ще зароните сълзи!
- Смейте се - нацупи се Томаш. - Въобще не е забавно! Цялото ми лице ще остане в белези, разбирате ли?
- Не започвайте...
- Знаете ли какъв прякор ще ми лепнат студентите в университета? Scarface! Ще ми се смеят и ще ме наричат Scarface! Или Франкейнщайн! О, вече си ги представям!
Това мелодраматично поведение накара Лесли да се засмее.
- Знаете ли какъв е моят прякор в болницата? - попита тя. - Вълшебните ръце! Знаете ли защо? Защото правя чудеса на операционната маса. Гарантирам ви, че ще излезете оттук с бебешки гладко лице. Без нито една драскотина! Ще бъдете красив както винаги!
- Обещавате ли?
Лекарката сложи ръка на сърцето си, закривайки табелката с името, закачена на престилката, и придоби тържествено изражение.
- Cross my heart!117
Обетът не успокои особено Томаш. Облегна се на възглавницата и се настани удобно. Не знаеше защо, но винаги ставаше голям пъзльо, когато лежеше в болница. Такъв си беше от дете и очевидно не се беше променил.
- Ако имам и една бледа драскотинка по лицето, ще подам жалба - предупреди я той. - Отивам директно в Лекарския съюз.
- Ау, умирам от страх!
- И има защо. Внимавайте как се държите с мен.
Лекарката приключи с четенето на картона и го върна на мястото му върху таблата в краката на Томаш. Вдигна поглед към португалеца и добродушната ѝ усмивка изчезна.
- Господин Аркан иска да говори с вас.
Съобщението изненада Томаш.
- Как е той?
- Как мислите? - отвърна Леели с леко саркастичен тон. - Бил е прострелян два пъти в гърба и има куршум в белия дроб. Скоро ще го оперирам отново, за да го извадя.
- Мислите ли, че ще се оправи?
Лекарката кимна.
- Разбира се - каза тя. - Преди малко щяхме да му сложим упойка, но той поиска да говори с вас, преди да започнем да го подготвяме за операцията. - Тя огледа тялото му, простряно на леглото. - Чувствате ли се способен да ходите до хирургич- ното отделение, или предпочитате да ви изпратя сестрата с количката?
Томаш рязко дръпна чаршафа и спусна краката си на пода. Лесли се наведе да му помогне, но той вдигна гипсираната си ръка, за да я спре.
- Мога и сам - каза той. - Ще видите.
Седнал на края на леглото, португалецът балансира тялото си и прехвърли тежестта върху краката. Чувстваше се слаб и краката му трепереха, но се задържа. Бавно отмести патериците и се изправи, задържайки се сам на крака.
- Браво! - възкликна лекарката ентусиазирано. - Много добре! Ето един истински мъж!
Последните думи прозвучаха малко снизходително на Томаш, но той реши да не им обръща внимание. Беше се изправил на крака без чужда помощ и се чувстваше горд от себе си. След всичко случило се в ада на Светая светих възстановяването му се струваше бързо. След още някой ден щяха да го изпишат и да излезе оттук.