Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- За какъв дявол да ви давам паролата? - попита той в отчаян опит да открие някакъв изход от ситуацията. - За да ме убиете след това?
- Всички умираме рано или късно - отвърна Гросман с бащински тон. - Единственото, което не знаем, е как. Дали ще свършим бързо и без да страдаме, или мъчително, в болка и страх? Това са вариантите, които ви предлагам. Вие избирайте. - Гласът му стана твърд и студен. - Каква е паролата?
- Върви на майната си!
Израелецът си пое дълбоко дъх; търпението, което бездруго не беше силната му страна, се бе изчерпало.
- Сам го пожелахте!
В този миг остра болка прониза кутрето на Томаш, сякаш цялата вселена се беше стоварила отгоре му. Пред погледа на историка затанцуваха светлини и той нададе агонизиращ вик. Гросман беше започнал да реже пръста му с армейския нож. Томаш умоляваше полицая да спре, да има милост, но думите му бяха погълнати от болезнения вопъл, който изпълваше гърлото му, сякаш самият вик можеше да го освободи от мъките, на които беше подложен.
LXXVI
НЕЩО СЕ СЛУЧИ.
В момента на най-силната болка, когато всичко изглеждаше загубено и признанието изглеждаше неизбежно, Томаш усети, че хватката, в която го държеше мъчителят му, внезапно се отпусна и лявата му ръка беше свободна.
Той инстинктивно я сви и се сгърчи на пода, сграбчвайки ранената си ръка, за да се опита да облекчи агонията. Не разбра какво се бе случило, но важното беше, че се е случило. Болката в кутрето му беше непоносима, но намаля достатъчно, за да може да отвори дясното око и да се опита да разбере защо Арни Гросман беше пуснал ръката му.
Видя израелския полицай на колене със странно изражение на почервенялото лице. Очите му бяха широко отворени и изцъклени, езикът бе изплезен, сякаш бе получил пристъп на задушаване. До адамовата му ябълка сред бликащи струи кръв стърчеше острие.
Бум.
Бум.
Два изстрела проехтяха с такава сила, сякаш някой беше стрелял до ухото му. Томаш почти оглуша. В същия миг забеляза движение зад Гросман, погледна натам и го разпозна. Беше Арпад Аркан. Президентът на фондацията тупна тежко на пода и остана да лежи по корем. Две струйки дим се издигнаха от тъмните дупки на гърба му като дихание на разбудени вулканични кратери.
Томаш погледна настрани и видя Валентина в позиция за стрелба и димящата цев на пистолета. Сред цялата суматоха той проумя картината и като насън успя да сглоби основните моменти от онова, което се бе случило току-що.
Аркан явно бе успял да се съвземе и да измъкне от ръката си кинжала. Видял бе пламъците в Светая светих, побягнал бе към изхода и бе видял Гросман да измъчва Томаш. Разбрал какво става и без да губи време, бе забил кинжала в гърлото на полицая. Проблемът бе, че вероятно не бе видял италианката или не бе разбрал каква е истинската ѝ роля и бе застрелян в гръб.
- Полудяхте ли? - попита историкът, обзет от ярост, пропълзявайки до тялото на Аркан.
Валентина насочи димящия пистолет към него.
- Стой!
Томаш разгледа лицето на президента на фондацията. Очите му бяха притворени, забулени от смъртта, а изражението му не остави никакво съмнение у Томаш.
Португалецът обърна глава към инспекторката от Криминалната полиция.
- Имате ли представа какво направихте току-що?
Валентина хвърли уплашен поглед към приближаващите пламъци. Огънят бе на няколко метра от тях и се канеше да обгърне най-близките рафтове.
- Отворете вратата! - нареди тя, удряйки с ръка по металната повърхност, която пречеше на бягството им. - Няма време за глупости! Отворете проклетата врата!
Томаш мина покрай Гросман и завлече тялото на Аркан до вратата.
- Той знаеше паролата! - изкрещя историкът. - Искате ли да излезете оттук? Тогава защо убихте единствения човек, който знаеше кодовата дума?
Италианката придоби объркано изражение, погледът ѝ шареше между Томаш и неподвижното тяло на Аркан.
- Какво искате да кажете? Мислех, че вие знаете паролата!
- Предполагам, че я знам - отвърна гневно той. - Предполагам! Но ако догадката ми се окаже погрешна? - Той посочи тялото, което беше довлякъл до вратата. - Единственият тук, който със сигурност знаеше паролата, беше Аркан! А вие току-що го застреляхте! - Томаш поклати глава. - Браво! Наистина сте много съобразителна!