Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
В предоперационната зала отново се възцари тишина. Напрежението беше огромно.
Чуваше се само дишането на санитарите, които следяха развоя на разговора.
Арпад Аркан бавно се надигна, облегна се на възглавницата и впери поглед в тавана. Беше момент на болезнено уединение и Томаш, внезапно почувствал се излишен, се обърна и се отдалечи с тихи стъпки.
- Професор Нороня?
Португалецът спря и погледна назад.
- Да?
Аркан го наблюдаваше с непроницаемо изражение, облегнат на възглавницата.
- Знаете ли какво е PCR Machine?
Томаш поклати глава.
- Нямам представа.
Президентът на фондацията му направи знак с ръка да се приближи отново, като че имаше да му казва още нещо. Историкът се подчини.
- Нарича се PCR Machine, или ПВР апарат - каза Аркан. - Сигурен ли сте, че не сте чували за това?
- ПВР апарат? - попита Томаш. - Не, не съм.
- ПВР означава полимеразна верижна реакция - обясни Аркан. - Тази технология позволява от малко количество молекули ДНК с помощта на ензими да се направят много копия. Тоест достатъчно е да се приложи ДНК от една-единствена клетка в ПВР апарат и този генетичен материал може да се умножи милион пъти.
- Много интересно! - съгласи се Томаш, преструвайки се на впечатлен. - Невероятно е какво правят технологиите в наши дни, нали?
Аркан се взря в събеседника си, сякаш го приканваше да осмисли последствията от онова, което току-що му бе казал.
- В случая с костниците от Талпиот ние успяхме да извлечем от останки от костите на Исус две клетки с практически непокътнато ядро. Тези две клетки бяха обработени с ПВР апарат, който купихме за нашите лаборатории в Назарет. Така произведохме милиони идентични клетки, които разделихме на три части. Една част от тях запазихме в епруветка, съхранявана в Кодеш ха Кодешим в Центъра за авангардни молекулярни проучвания. Очевидно тази епруветка е била унищожена. Другите две групи клетки бяха затворени в различни епруветки. Едната от тях бе съхранявана от професор Вартоломеев в лабораторията на Пловдивския университет в България, а другата бе изпратена в Европейската лаборатория за молекулярна биология в Хайделберг, Германия. - Аркан замълча и се взря в Томаш, очаквайки реакцията му. - Разбирате ли какво ви казвам?
Удивен от този разказ, португалецът бе вперил поглед в него и едва успя да кимне с глава.
- Нима казвате, че има още две епруветки?
- Точно така.
- Със същия генетичен материал?
Лицето на Арпад Аркан грейна в добродушна усмивка, сякаш изражението му казваше всичко и нямаше нужда от отговор. Вдигна ръка и направи знак на доктор Кошет, че е готов за анестезията. Лекарката отвори вратите на залата и двамата санитари забутаха леглото към операционната.
Томаш не помръдваше, зашеметен от чутото. Погледът му машинално проследи движещото се легло, докато умът му продължаваше да обмисля значението на онова, което Арпад Аркан току-що му беше разкрил.
Две епруветки бяха оцелели, шепнеше един глас в ухото му.
Две епруветки бяха оцелели.
Докато минаваха през вратата, президентът на фондацията спря количката. Не му позволиха да се надигне, но той успя да извърне глава и отправи последен поглед към историка.
- Как е блага вест на гръцки, професоре? Evan gelion, нали? Е, сега това е нашето евангелие.
Историкът го погледна объркано.
- Моля?
Съзря детската усмивка на Арпад Аркан, преди двамата санитари отново да забутат леглото и вратите да се затворят след тях. Томаш остана сам в предоперационната зала, вцепенен от изумление. Тишината бе нарушена от гласа на президента на фондацията, който вече от коридора възвести с триумфален тон последната си тайна.
- Исус отново ще ходи по земята.
Заключителни бележки
Може би по-шокиращ от някои разкрития, направени в този роман, е фактът, че нищо от казаното не е новост. Нищо. Всичко тук е резултат от исторически изследвания. Методът за исторически анализ на библейските текстове се прилага от XVIII век и през годините дава изненадващи резултати в тази сфера. Историческата личност Исус, която се откроява в тези изследвания, се оказва много различна от обожествената фигура, представена ни в Катехизиса, църковните служби и религиозните текстове.
В никакъв случай не бих искал да засегна или обидя който и да е вярващ, последовател на най-популярната религия на планетата. Християнската религия е в основата на нашия морал. Може и да не го съзнаваме, но християнството определя представите ни за добро и зло, правилно и грешно, за верния път и безпътицата. Християнските ценности са неделима част от нас.