Последната тайна

- Човек на Арни щеше да телефонира от нейния телефон. Но не беше необходимо. Професор Ескалона ви се обади и вие се отправихте към Ватиканската библиотека, където я чакаше агентът на сикариите. Когато ме повикаха за оглед на местопрестъплението, трябваше само да погледна списъка с обаждания в мобилния телефон на жертвата и незабавно да ви повикам във Ватикана. Идеален претекст да ви ангажирам е разследването.

- Но защо аз?

- Защото познавахте една от жертвите и защото се нуждаехме от следотърсач, който да ни отведе до сърцето на този проект. - Тя размаха епруветката с ДНК на Исус. - Фактът, че генетичният материал е у мен, е доказателство, че планът е бил добре замислен. - Италианката повдигна вежди, доволна от себе си. - И, простете нескромността ми, добре изпълнен.

Нови експлозии разтърсиха залата. Пожарът се разпространяваше и настъпваше към тях. Осъзнавайки, че не разполага с много време, Гросман прекъсна разговора:

- Защо му разказвате всичко това?

- Защото съм добра християнка - отвърна саркастично италианката. - Ще бъде убит и има правото да знае за какво умира.

- Има нещо, което трябва да направи преди това - каза израелецът, посочвайки към блиндираната врата. - Първо трябва да ни каже паролата.

Израелецът внезапно сграбчи историка за раменете, приложи му хватка от джудото и го просна по корем на пода.

- Какво правите? - попита Томаш с лице, обърнато към пода.

Нападателят хвана лявата му ръка и силно я изви назад, принуждавайки го да разтвори пръсти. Притисна китката му към пода и допря армейския нож в основата на малкия му пръст.

- Ще ви покажа една техника на разпит с почти стопроцентова вероятност за успех - съобщи той. - Техниката включва ампутация на пръстите на заподозрените - един по един, до момента, в който проговорят. Просто, нали? Просто и ефикасно. Уверявам ви, че всички хора, на които съм я прилагал, накрая са пропявали като канарчета. Вие също ще го направите.

- Да не сте полудели?

- Давам ви последна възможност, която ще ви спести много страдания, ако съумеете да се възползвате - каза той. - Каква е паролата за отваряне на вратата?

Усещайки острието върху пръста си, португалецът прецени ситуацията. Не беше добра. Но каква алтернатива имаше? Лявото му око беше подуто, дясната му ръка - гипсирана, чувстваше се изморен и предаден, беше затворен в зала, в която всичко гореше, една жена го държеше на прицел и беше прикован към пода от един луд, който заплашваше да му отреже пръста. Кодовата дума, която отваряше онази врата, пътя към спасението на всички тях, беше единственият коз, който му оставаше. Как трябваше да постъпи?