Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Палещата жега сложи край на съмненията, които изпълваха Валентина. Тя осъзна, че е прибързала и очевидно е допуснала грешка, но не можеше да промени стореното, а огънят вече обхващаше последния рафт. Имаха една, може би две минути, за да се измъкнат оттук. Не повече. След това цялото това пространство щеше да бъде погълнато от бушуващото море от пламъци, което заливаше Кодеш ха Кодешим.
- Отворете вратата! - изкрещя тя. - Веднага отворете тази врата!
Историкът погледна приближаващите пламъци. Наистина нямаха много време да реагират.
- Ще го направя - каза той. - Но първо хвърлете пистолета в огъня.
- Отворете вратата!
- Не чухте ли какво казах? - Той посочи към пожара. - Хвърлете пистолета натам и ще отворя. Ако не го направите, не разчитайте на мен. Няма да отворя вратата, за да отнеса куршум след това.
Валентина се взря в лицето на Томаш, опитвайки се да прецени дали говори сериозно. Не успя да разчете изражението му, но не беше трудно да разбере мотивите му. За какво да отваря вратата, ако след това свърши с куршум в главата? Гросман се беше опитал да измъкне паролата с помощта на армейския нож, но идиотът Аркан се появи изненадващо и развали всичко. Сега беше изцяло в ръцете на този португалец.
- Va bene! - примири се тя. Хвана пистолета за цевта и го захвърли сред пламтящия ад. - Готово!
- Добро момиче!
След това италианката взе епруветката с генетичния материал от Исус, целуна я и я метна в същата посока.
- Adio, Signore!
- Какво направихте, по дяволите! - попита Томаш, възмутен от онова, което току-що бе видял. - Унищожихте ДНК на Исус?
Валентина въздъхна.
- Това беше моята мисия, нали? - каза тя. - Сега отворете проклетата врата! Бързо!
Осъзнавайки, че горещината става нетърпима и разполага може би с минута, преди огънят да ги погълне, Томаш се обърна към вратата и отвори капачето на клавиатурата, където трябваше да въведе паролата. След това се загледа в стиховете, изписани на стъклото на кръглия прозорец в средата на вратата.
- Аркан каза, че кодовата дума, която отключва вратата, е свързана с тези стихове, които служат за мото на фондацията - прошепна той, говорейки по-скоро на себе си, отколкото на италианката. - Наредил е да напишат стиховете върху стъклото, за да не забрави паролата. Когато въведе кода при влизането ни тук, клавишите издадоха звук, което ми позволи да преброя буквите. Бяха шест. - Погледна към Валентина. - Коя шестбуквена дума има връзка с това стихотворение?
Изпълнените с ужас очи на италианката бяха втренчени в пламъците, бушуващи на два метра от тях, и тя дори не чу гласа на Томаш. Или го беше чула, но не го беше разбрала.
- Побързайте!
- Goethe - каза португалецът, отговаряйки на въпроса си. - Гьоте е автор на стихотворението и името му се състои от шест букви.
Набра думата на клавиатурата. G-О-E-T-H-E.
След това зачака вратата да се отвори.
- Бързо! - извика Валентина, изпаднала в паника. - Отворете вратата! За бога, отворете вратата!
Нищо не се случи.
Вратата не помръдна. Опита отново, но резултатът бе същият. Отчаянието завладя Томаш. Трябваше да се примири с реалността. Явно се бе излъгал. Паролата не беше Goethe.
Зноят бе станал нетърпим и Валентина се разплака.
Историкът беше сигурен, че ако разполага с още десет минути, ще успее да разгадае кода. Но не и в тези условия. Ситуацията беше безнадеждна. Оставаха още няколко секунди. Огънят вече поглъщаше тялото на Гросман и всеки момент щеше да достигне до тях.
- Отворете вратата!
Мисли, Томаш!
Коя шестбуквена дума има връзка със стихотворението? Историкът затвори очи и направи нечовешко усилие да се концентрира. Да се върнем в началото, разсъждаваше той, запазвайки спокойствие. Каква е темата?
- По всички тези хълмове цари мир - издекламира тихо той. - Във върховете на дърветата едва ли ще усетиш и лек полъх. Птичките в гората са притихнали. Почакай тихо. Мирът ще дойде скоро.
Мир.
Това ли е паролата? Сърцето на Томаш подскочи. Peace! Беше Peace! Само това можеше да е! Преброи буквите наум. Едно-две-три-четири-пет.
Пет.
- По дяволите!
Пет букви! Една буква по-малко! Една шибана буква по-малко! Поклати глава. Не беше peace.
Валентина беше обляна в сълзи. На лицето ѝ бе изписано отчаянието на човек, който знае, че е обречен. Пламъците почти ги докосваха, кожата им пареше.
- Отворете! - примоли се тя, хълцайки, с молитвено вдигнати ръце. – Per favore, отворете! Dio mio!
Щом не беше peace, коя дума можеше да е? Томаш отново се концентрира. Фондация „Аркан“ беше израелска организация със седалище в Йерусалим и изследователски център в Назарет. Какъв език би трябвало да използва? Английски? Не, разбира се, че не. Иврит! Сърцето на Томаш отново подскочи. Как е мир на иврит?