Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Намираме се в най-характерната Америка. Тя се стовари отгоре ни оная вечер при Прайнвил джънкшън и оттогава ни придружава. Това е оная Америка с магистралите, реактивните полети, телевизионните и филмовите суперпродукции. Хората от тая най-характерна Америка сякаш преминават огромни периоди от живота си, без да забележат много-много какво става непосредствено около тях. Средствата за информация са ги убедили, че онова, което е около тях, не е важно. И затова са самотни. Изписано е върху лицата им. Отначало мъничкият проблясък интерес, а после ви гледат все едно, че сте някакъв предмет. Не влизате в сметката. Вие не сте онова, което търсят. Не сте от телевизионния екран.
Но в оная друга Америка, през която преминахме, Америка на второстепенните пътища и „канавки на Китаеца“, на тежкотоварни коне, величествени планински вериги, обстоятелствените разсъждения, деца с шишарки, земни пчели и скрито небе миля след миля, миля след миля, всичко онова, сред което преминавахме, което е реално, което бе НАОКОЛО, доминираше. Затова нямаше особено усещане за самота. Така трябва да е било преди сто или двеста години. Почти без хора и почти без самота. Аз несъмнено обобщавам твърде много, но ако си послужим с точните категории, казаното ще бъде истина.
Обвиняват техниката за голяма част от онази самота, понеже тя естествено се свързва с новите технически приспособления — телевизори, реактивни самолети, магистрали и така нататък, — но аз се надявам, вече е изяснено, че истинското зло не се крие в предметите на техниката, а в нейната склонност да ограничава хората в манталитета на самотна обективност. Именно обективността, дуалистичният начин на виждане на нещата, които се свързват с техниката, е причина за това зло. Ето защо си дадох толкова труд да обясня как техниката може да се използва за унищожаване на злото. За човек, който знае как да поправи мотоциклет — с качество, — е по-малко вероятно да остане без приятели, отколкото за някой, който не знае. И приятелите му няма да гледат на него като на някакъв предмет. Качеството унищожава обективността при всички случаи.
Или ако се заеме с някаква досадна работа и няма как да избяга от нея — а всяка работа, която вършиш по принуда, рано или късно става досадна, — и просто за да се развлича, започне да търси евентуално качество и тайно се стреми към него, като по този начин превръща работата си в изкуство, много е вероятно да открие, че става по-интересна личност и все по-малко има вид на предмет за хората наоколо, защото качествените решения, които взема, променят и самия него. И променят не само работата и него, но и околните, защото качеството има свойството да се разпространява като вълни. Качествената работа, която не е допускал, че някой ще забележи, бива забелязана и човекът, който я е забелязал, започва да се чувства малко по-добре и по всяка вероятност ще предаде това чувство и на други и по този начин качеството се разпространява.
Личното ми убеждение е, че светът може да бъде усъвършенстван само така: от личности, които вземат качествени решения. Това е всичко. Боже мой, не бих искал повече въодушевление от големи програми, пълни със социално планиране за огромни маси хора и несъобразени с индивидуалното качество. Можем да ги оставим за известно време. Има място и за тях, но те трябва да се изграждат върху качествени основи и при участие на отделната личност. Имали сме това индивидуално качество в миналото, използвали сме го като полезно изкопаемо, без да си даваме сметка за това, а сега то е почти изчерпано. Всички са останали, кажи-речи, без находчивост — без „гъмпшън“. И мисля, че е крайно време да се върнем към преизграждане на този американски резерв — стойността на индивида. Съществуват реакционни политици, които повтарят нещо близко до това години наред. Не съм от тях, но доколкото говорят за стойност на индивида, а не просто да си търсят извинение за даване повече пари на богатите, те са прави. Наистина имаме нужда от връщане към цялостност на личността, разчитането на собствените сили и старомодната изобретателност, наречена гъмпшън. Наистина имаме нужда. Мисля, че някои от пътищата към това бяха очертани в тази шъто̀куа.
Федър следваше път, различен от идеята за индивидуално, личностно качествено решение. Мисля, че това бе погрешен път, но може би в неговото положение и аз бих вървял по него. Той смяташе, че разрешението се крие в една нова философия и дори в нещо още по-голямо — една нова, одухотворена разсъдъчност, при която грозотата, самотата и духовната пустош на дуалистичния технически модел на мислене биха станали нелогични. Мисълта не трябваше да бъде „свободна от ценности“. Тя трябваше логически да се подчинява на качеството и той бе сигурен, че ще открие причината това да не е така при древните гърци, чийто митос е дарил на нашата култура склонността, скрита зад цялото зло на техниката ни, склонността да правим онова, което е „разумно“, дори когато то е безполезно. В това е коренът на всичко. Точно в това. Преди много време казах, че е преследвал призрака на разума. Точно това имах предвид. Разумът и качеството са били разделени и противопоставени един на друг и някъде там отдавна качеството е било подчинено, а разумът поставен в господстващо положение.