Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Диалектиката най-общо означава „произлязла от диалога“, което е разговор между двама души. Днес тя означава логическа аргументация. Предполага техника на кръстосан разпит, чрез която се стига до истината. Такъв е моделът на лекции върху Сократ и „Диалозите“ на Платон. Платон е вярвал, че диалектиката е единственият начин, по който се стига до истината. Единственият.
Ето защо тая дума играе ролята на опорна точка. Аристотел атакува подобно схващане, като казва, че диалектиката е подходяща само за някои цели — за изследване на човешките вярвания, за постигане на истини, свързани с вечните форми на някои неща, известни като идеи, които са постоянни непроменливи и образували действителността за Платон. Аристотел казва, че съществува и научният метод, или „физическият“ метод, който наблюдава физически факти и стига до истини за вещества, търпящи промени. Тази двойственост на форма и материя и научният метод за достигане до факти за тази материя са неща, основни за философията на Аристотел. Ето защо детронирането на диалектиката от положението, отредено й от Сократ и Платон, е от жизнено значение за Аристотел и диалектиката става и все още е опорна дума.
Федър разбира, че признаването на диалектиката, извършено от Аристотел, от положението на едничък метод за познаване на истината до „ръка за ръка с реториката“ би могло да вбеси съвременните последователи на Платон, както би вбесило самия Платон. И понеже професорът по философия не знае какви „позиции“ заема Федър, това го прави нервен. Може би се опасява, че Федър, последователят на Платон, се готви да се нахвърли отгоре му. Ако е така, положително нямаше за какво да се безпокои, Федър не е обиден от това, че диалектиката е принизена до реториката. Той е вбесен от това, че реториката е принизена до равнището на диалектиката. В това се изразява объркването по онова време.
Човекът, който може да изясни всичко, е, разбира се, Платон и за щастие той е следващият, който трябва да се появи на кръглата маса с пукнатина през средата в мрачната, полутъмна стая, разположена от другата страна на улицата срещу сградата на болницата в южния край на Чикаго.
Сега се движим покрай брега, измръзнали, мокри и потиснати. Дъждът е намалял временно, но небето не дава никакви надежди. На едно място виждам плаж и хора, които вървят по мокрия пясък. Уморен съм и спирам.
Докато слизам, Крис пита:
— За какво спираме?
— Уморен съм — отвръщам аз.
Студен вятър духа откъм океана и там, където е образувал дюни, сега мокри и потъмнели от току-що падналия дъжд, намирам местенце да легна, от което малко се стоплям.
Не заспивам все пак. Едно момиченце се появява на върха на дюната и като че иска да стана и да си играем. След малко си отива.
После се връща Крис и казва, че иска да тръгваме. Намерил бил върху скалите някакви странни растения с пипалца, които се вкопчвали в кожата, когато ги докоснеш. Отивам с него и между надигащите се вълни виждам върху скалата морски анемони. Те не са растения, а животни. Казвам му, че пипалцата могат да парализират малки рибки. Отливът трябва да е в най-ниската си точка, иначе нямаше да можем да видим това. С ъгълчето на очите си забелязвам, че от другата страна на скалите малкото момиченце е вдигнало морска звезда. Родителите му също носят няколко.
Качваме се на мотоциклета и тръгваме на юг. От време на време дъждът се усилва и аз слагам скафандъра, за да не ми брули лицето, но не ми е приятно и го свалям, щом затихне дъждът. Би трябвало да стигнем Аркета преди мръкване, но не искам да карам твърде бързо по тоя мокър път.
Мисля, Колридж бе казал, че всеки човек е последовател или на Платон, или на Аристотел. Хора, които не могат да понасят безкрайното детайлизиране на Аристотел, са естествени поклонници на Плантоновите набъбващи обобщения. Ония, които не могат да търпят вечния отвлечен идеализъм на Платон, приветстват земните факти на Аристотел. Платон е съвършеният откривател на Буда, който отново и отново се появява във всяко поколение и върви напред и нагоре към „единството“. Аристотел е вечният мотоциклетен механик, който предпочита „множеството“. Аз самият съм до голяма степен последовател на Аристотел в този смисъл, предпочитам да открия Буда в качеството на фактите около себе си, но Федър видимо е бил по темперамент привърженик на Платон и когато слушателите на семинарите се нахвърлят върху него, изпитва огромно облекчение. Неговото качество и доброто на Платон така си приличат, че ако не бяха някои бележки, останали от Федър, бих помислил, че са идентични. Но той отрича това и с течение на времето аз разбрах колко е съществено това отричане.