Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Изведнъж проумя. И очите му се превърнаха в малки топчета сив кремък.
- Инжекцията ти? - изрева.
„По дяволите!“
- Забравила си, нали?
Седях и го гледах напълно неспособна да говоря. „Мамка му, полудя!“
- За бога, Ана! - Удари по масата с юмрук. Подскочих от уплаха. Той скочи и едва не обърна стола. - Едно нещо, едно-един-ствено нещо имаш да помниш. Мамка му, Ана, не мога да повярвам! Как може да си толкова тъпа!?
Тъпа!? Гледах го с отворена уста. Исках да му кажа, че инжекцията не е била ефективна, но не намирах думи.
- Съжалявам - прошепнах.
- Съжаляваш? Друг път! Мама му стара!
- Знам, че сега не му е времето.
- Не му е времето ли? - Крещеше като обезумял. - Пет шибани минути! От толкова се познаваме! И исках да ти покажа шибания свят, а сега... Мамка му! Памперси, повръщане и лайна.
Той затвори очи. Като че ли се опитваше да сдържи гнева си, но губеше битката.
- Забрави ли? Кажи ми! Или го направи нарочно? - Очите му горяха, а цялото му тяло излъчваше гняв, като щит, като магнит-но поле, което го бранеше.
- Не - прошепнах. Не можех да му кажа за Хана, щеше да я уволни.
- Мисля, че се разбрахме по въпроса!
- Знам, разбрахме се. Съжалявам.
- Ето. Точно затова обичам да контролирам всичко. За да не стават такива неща и всичко да иде по дяволите.
„Не... Малката ми точица“.
- Крисчън, моля те, не ми крещи. - Разплаках се.
- Не ми започвай със сополивите мелодрами - кресна той. -Мамка му, мамка му! - Прокара ръка през косата си и започна да я скубе. - Ти мислиш ли, че съм готов да бъда баща? - продължи да крещи с гняв, но вече и със силен пристъп на паника.
И всичко ми стана ясно. Страхът, самоомразата не можеха да се поберат в широко отворените му очи. Гневът му беше като бунта на безпомощен тийнейджър. „О, Петдесет, така съжалявам. И за мен не е лесно, и за мен е шок“.
- Знам, че и двамата не сме готови за това, но мисля, че ти ще си прекрасен баща... - Давех се в думите си. - Ще се справим.
- Откъде по дяволите ти хрумна такова нещо? - крещеше той все по-силно. - Кажи ми, как можеш да си помислиш такова нещо?
- По лицето му минаваха безброй емоции, но най-явен бе страхът.
- О, майната му на всичко! - извика, вдигна ръце, все едно се предава, обърна се, тръгна към фоайето, грабна сакото си, излезе и затръшна вратата.
Останах сама с тишината. Неподвижната, студена, празна тишина на голямата стая. Гледах като в безтегловност затръшнатите врати. „Той си тръгна. Остави ме“. Реакцията му беше много по-лоша, отколкото бях очаквала. Бутнах чинията напред и се разревах.
- Ана, мила - чух гласа на госпожа Джоунс зад гърба си.
Бързо избърсах сълзите.
- Чух. Съжалявам - каза нежно тя. - Искате ли билков чай или нещо друго?
- Чаша бяло вино.
Госпожа Джоунс се поколеба за миг и се сетих за Малката точица. „Сега не мога ли да пия алкохол? Или мога? Трябва да прочета брошурите, които ми даде доктор Грийн, и да видя какво може и какво не може“.
- Ще ви донеса.
- Не, нека бъде чай. - Избърсах си носа.
Тя ми се усмихна и каза:
- Веднага.
Разчисти чиниите от масата и тръгна към кухнята. Тръгнах след нея, седнах на един от високите столове и започнах вяло да наблюдавам как приготвя чая.
След малко тя постави пред мен голяма чаша и попита:
- Мога ли да направя нещо друго, Ана?
- Не, благодаря, това е достатъчно.
- Сигурна ли сте? Не се нахранихте.
- Не съм гладна.
- Ана, трябва да се храните. Вече не бива да мислите само за себе си. Нека ви приготвя нещичко. Какво ви се хапва?
Гледаше ме с толкова надежда, но истината беше, че не можех да погледна храна.
Съпругът ми току-що ме бе зарязал, защото съм бременна, баща ми едва бе оживял след тежка катастрофа, Джак Хайд отка-чалката излизаше пред полицията с версия, че съм го подлагала на сексуален тормоз. И изведнъж, не знам как, но всичко това ми се стори адски смешно. „Виж какво направи с мен, Малка точи-це“. Погалих корема си.
- Знаете ли колко е напреднала бременността? - попита госпожа Джоунс. Гледаше ме нежно и ми се радваше.
- Четири или пет седмици. Лекарката не е съвсем сигурна.
- Ако не сте гладна, поне трябва да почивате.
Кимнах, взех чая и тръгнах към библиотеката. Там беше моето скривалище, моето убежище. Извадих телефона от чантата си и се зачудих дали да му се обадя. Знаех какъв удар е за него. Но той наистина беше прекалил. ,Че кога ли не е прекалявал?“ - подсъзнанието ми ме погледна учудено и повдигна въпросително перфектно оскубаната си вежда. Въздъхнах. 50 нюанса преебано.
- Да, такъв е баща ти, Малка точице. Да се надяваме, че ще му мине и ще се върне... скоро.