Стоманена целувка [bg]

Болногледачът на Райм беше издокаран и красив като манекен. Днес беше с черен панталон, бяла риза и вратовръзка в бургундско червено и розово. Том се обличаше по-добре от всеки друг болногледач, който бе имал Райм, и макар че тоалетът му изглеждаше малко непрактичен, беше се погрижил за най-важното — обувките му бяха удобни и с гумени подметки, за да може благополучно да пренася атлетичния Райм между леглото и инвалидната количка. Имаше и аксесоар. От задния му джоб се подаваха краищата на метличеносини латексови ръкавици за тоалетните подробности.

— Сигурна ли си, че няма да останеш за вечеря? — обърна се той към Сакс.

— Не, благодаря. Имам други планове.

Това отговори на въпроса, въпреки че липсата на допълнителни обяснение само засили загадъчността около присъствието ѝ тук.

Линкълн се прокашля, за да прочисти гърлото си, и погледна към празната си чаша, монтирана на нивото на устата му отстрани на инвалидната количка. (Чашодържателят беше първият му аксесоар.)

— Ти изпи две чаши — каза му Том.

— Изпих една, която ти раздели на две. Всъщност беше по-малко от една, ако съм видял добре. — Райм понякога се караше с болногледача си по този и десетина други въпроса, но днес не беше в раздразнително настроение, защото беше доволен как е минала лекцията. От друга страна, беше и обезпокоен. Какво я прихващаше Сакс? Но той искаше само проклетото уиски.

Едва не добави, че денят е бил ужасен. Това обаче нямаше да е вярно. Денят беше приятен и спокоен. За разлика от много други дни, когато се беше побърквал заради преследване на убиец или терорист, преди да напусне работата си като консултант на полицията.

— Моля и благодаря?

Том го погледна подозрително. Поколеба се и после му наля от бутилката „Гленморанджи“, която проклетникът държеше на лавица извън обсега му, сякаш Райм беше току-що проходило бебе, привлечено от шарената кутия на препарат за почистване на канали.

— Вечерята е след половин час — обяви Том и отново се скри в светилището си.

Сакс отпи от виното, оглеждайки оборудването като в истинска лаборатория по криминалистика, с което беше претъпкана дневната във викториански стил — компютри, апарат за газова хроматография с масспектрометър, прибори за балистична експертиза, измервателни уреди за гъстотата на материалите, дактилоскопи, източници на алтернативна светлина, сканиращ електронен микроскоп. С тях и с десетките маси за анализи и стотиците инструменти, дневната представляваше криминалистична лаборатория, на която биха завидели много малки и не толкова малки полицейски отдели. Голяма част от всичко това сега бе покрита с найлони или памучни чаршафи, безработна като собственика си. Райм все още даваше съвети по някои некриминални въпроси в добавка към преподаването, но в по-голямата си част работата му се състоеше в писане на статии за научни и професионални списания.