Стоманена целувка [bg]

— Не. Наричайте ме Линкълн.

— И така, искам да ви обясня каква е ситуацията.

Нещо в Уитмор напомняше на робот. Това не беше дразнещо, а странно. Може би съдебните заседатели го харесваха.

Той отвори старомодно куфарче — пак някъде от 50-те години на XX век — и извади няколко бели листа без редове. Взе химикалка (Райм остана леко учуден, че не е писалка с мастило) и с възможно най-ситния почерк, който би могъл да се прочете с невъоръжено око, написа датата, присъстващите страни и темата на срещата. Вярно, листовете бяха без редове, но буквите се нижеха равно, сякаш под тях имаше линийка за подравняване.

Уитмор погледна записките си, явно остана доволен и вдигна глава.

— Смятам да заведа дело в Нюйоркския върховен съд.

Въпреки гръмкото си име, съдът беше най-ниската инстанция в щата и се занимаваше и с криминални, и с граждански дела. Райм беше давал показания там хиляди пъти като вещо лице на прокуратурата.

— Искът ще бъде от страна на вдовицата, госпожа Фромър. И детето ѝ. За неправомерно причинена смърт.

— На колко години е момчето?

— На дванайсет.

— А, да.

— И за болка и страдания от страна на господин Фромър. Доколкото разбирам, той е живял десетина минути в изключителна агония. Обезщетението ще бъде зачислено в имуществото му и ще бъде присъдено в полза на онзи, който е упоменат в завещанието му, или както реши съдът, ако няма завещание. Освен това ще заведа дело за неправомерно причинена смърт и от страна на родителите на господин Фромър, за чиято издръжка той е помагал, доколкото е можел.

Уитмор беше може би най-малко превзетият и ентусиазиран адвокат, както и най-скучният, когото познаваше Райм.

— Искането за обезщетение в жалбата ми — и в иска за нанесени щети — е, откровено казано, безбожно високо. Трийсет милиона за неправомерно причинена смърт и двайсет милиона за болката и страданията. Едва ли ще ги получим, но избрах тези суми само за да привлека вниманието на ответниците и да създам малко реклама на случая. Не възнамерявам да се стига до съдебен процес.

— Не?

— Не. Ситуацията е малко необикновена. Поради липсата на застраховка и всякаква друга финансова подкрепа за госпожа Фромър и сина ѝ, те се нуждаят от бързо решаване на въпроса. Съдебният процес може да продължи година и повече. Дотогава те ще бедстват. Ще се нуждаят от пари за подслон, за образование на малкия, за здравно осигуряване и за ежедневни неща от първа необходимост. След като предявим солидно обвинение срещу ответниците и аз покажа готовност да намаля значително иска, мисля, че те ще подпишат чек, който за тях е дребна сума, но за госпожа Фромър — значителна, и горе-долу достатъчна, за да възтържествува справедливостта.