Стоманена целувка [bg]

Алиша е такава. Опасява се, че нещо ще се счупи, ако всее някакъв смут, пита твърде много и спори дори ако другите не са несъгласни, а само задават въпрос. Или се чудят.

Бих направил всичко за нея. Всичко.

И трябва да отбележа, че това ми харесва. Кара ме да се чувствам силен. И добър. Хората са ми причинявали лоши неща. И така изглежда справедливо.

Поглеждам през прозореца за Червенокоска или други ченгета. Няма.

Параноя…

Проверявам какво има за вечеря в хладилника и в килера. Супа, яйчени рулца, чили без боб, едно цяло пиле, тортиля. Много сосове и дипове. Сирене.

Бастун. Хърбел. Да, това съм аз.

Обаче ям като разпран.

Замислям се за двата сандвича, които изядох в „Старбъкс“. Особено много ми хареса пушената шунка. Спомням си писъка и че погледнах навън. Видях, че Червенокоска оглежда кафенето и не се обръща по посока на писъка, както би направило всяко нормално човешко същество.

Безочлива… Гневно изплювам думата, поне наум.

Бесен съм ѝ.

Трябва да се успокоя с нещо. Взимам раницата си от кукичката до външната врата и я занасям в стаята. Набирам цифрите на ключалката на Стаята с играчките. Сам инсталирах ключалката — нещо, което вероятно не е разрешено в жилище под наем. Стаята с играчките обаче трябва да е заключена. Постоянно.

Отключвам секретната ключалка и влизам. Стаята с играчките е тъмна, с изключение на ярките халогенни лампи над очуканата маса, където са съкровищата ми. Лъчите светлина танцуват ослепително по металните ръбове и остриета, повечето от лъскава стомана. В Стаята с играчките е тихо. Звукоизолирал съм я добре. Внимателно изрязах и поставих дървени плоскости и акустичен материал на стените и монтирах капаци на прозорците. Тук вътре можеш да крещиш, докато прегракнеш, и пак няма да те чуе никой навън.

Изваждам трошача на кости, чука със заоблен връх, от раницата си, почиствам го, смазвам го и го слагам на мястото на лавицата над работния тезгях. След това взимам новата придобивка — трион пасвател, назъбен. Измъквам го от кутията и пробвам ръба с пръста си. Произведен е в Япония. Веднъж майка ми каза, че когато била малка, се смятало за лошо да имаш продукт, направен в Япония. Как се променят времената. Този уред наистина е хитър. Трион, направен от дълго, право острие. Пак го пробвам и виждам, че току-що съм премахнал пласт епидермис.

Тъй като това веднага стана моят нов любим инструмент, поставям го на почетно място на лавицата. Хрумва ми нелепата мисъл, че другите инструменти ще ревнуват и ще бъдат тъжни. Странен съм в това отношение. Когато животът ти е бил объркан от Безочливи обаче, ти вдъхваш живот на неодушевени предмети. Но толкова ли е странно? На тях можеш да разчиташ повече, отколкото на хората.