Кръвен обет [bg]

Слугинята грабна една от нагряващите се ютии и го зашлеви през лицето. Удареният отхвърча назад сред виковете на другарите си.

Някой я сграбчи за ръцете, друг сграбчи краката ѝ.

— Бойна е — рече един от войниците.

— Ще му остане белег — каза друг.

— Какво означава това? — Гани най-сетне бе успяла да се изправи на крака. — Имате ли представа на кого принадлежи този дом?

— Млъкни. — Удареният войник се надигаше; възпален белег покриваше половината му лице. Той удари Гани в стомаха. — И твоят ред ще дойде.

Нила напразно се бореше срещу ръце, които бяха прекалено силни за нея. За миг тя погледна към легена с надеждата, че Яков няма да види. И затвори очи, очаквайки удара.

— Хитло! — кресна глас.

Тя се осмели да отвори очи, защото войниците я пуснаха.

— Какво в името на ямите си мислиш, че правиш, войнико?

Притежателят на непознатия глас носеше същата униформа, но към яката му бе прикрепен златен триъгълник. Той имаше руса коса и прилежно подрязана брада. В единия ъгъл на устата му висеше цигара. За първи път Нила виждаше брадат войник.

— Просто се забавляваме, сержанте. — Хитло заплашително я изгледа и се извърна към сержанта.

— Забавлявате се? Това е армията, войнико. Известни са ти нарежданията на фелдмаршала.

— Но, сержанте…

Сержантът се приведе и вдигна захвърлената ютия. След като разгледа дъното ѝ, той хвърли поглед към лицето на войника.

— Искаш ли да имаш симетричен белег?

— Кучката ме удари по лицето — процеди Хитло.

— А аз ще те ударя по задника, ако още веднъж те заваря да опитваш да изнасилиш адрански гражданин. — Сержантът посочи към него с цигарата си. — Тук не ти е Гурла.

— Ще докладвам на капитана — изсумтя Хитло.

Сержантът сви рамене.

— Не го предизвиквай, Хитло — обади се един от останалите войници. — Простете, сержанте, той е нов в ротата.

— Тогава го дръжте под око — рече сержантът. — Той може да е нов, но вие двамата нямате оправдание.

Той помогна на Гани да се изправи, сетне отдаде чест към Нила.

— Госпожице, търсим сина на херцог Елдаминз.

Гани погледна към Нила. Личеше, че гувернантката е ужасена.

— Той беше с теб — рече Гани.

Нила си наложи спокойно да посрещне погледа на синеокия сержант.

— Току-що го сложих да си легне.

— Вървете да го намерите — обърна се сержантът към войниците си. Четиримата побързаха да напуснат кухнята. Самият той не последва примера им, а бавно се огледа. — Нямаше го в леглото.

— Той има навика да броди из къщата — отвърна Нила. — Сигурно е бил уплашен от шума. Какво става?

Случващото се не беше инцидент; тези войници отлично знаеха в чий дом се намират. Сержантът бе споменал за някакъв фелдмаршал. В Адро имаше един-единствен човек с подобно звание: фелдмаршал Тамас.