Кръвен обет [bg]

Вратата на пералнята се отвори; вътре влезе петгодишно момче, търкащо очите си.

— Пак ли не можеш да спиш, млади господарю? — попита Нила.

— Не мога — потвърди Яков. Той беше единственото дете на херцог Елдаминз — болнаво дете, с руса коса и бледо лице с тесни скули. Той беше по-дребен и по-умен за дете на неговите години; и по-добронамерен към прислугата, отколкото се очакваше от наследника на един херцог. Нила бе на тринадесет, едва помощник-перачка, когато той се беше родил. И още подир прохождането си Яков се бе сприятелил с нея: за огромно възмущение на майка му и възпитателката.

— Ела, седни. — Нила намести чисто, сухо одеяло край огъня. — Но само за няколко минути. После ще трябва да се върнеш в леглото. Преди Гани да се е събудила.

Детето се настани върху одеялото и започна да гледа как тя нагрява ютиите и приготвя дрехите на баща му. Скоро то започна да се унася и се отпусна край огъня.

Нила точно издърпваше голям леген край железния котел, за да излее водата в него, когато вратата се отвори отново.

— Нила!

Гани стоеше на прага, отпуснала юмруци на хълбоците си. Тя беше на двадесет и шест, но далеч по-строга, отколкото би могло да се очаква от жена на нейните години. Това качество я правеше подходяща за гувернантка на един бъдещ херцог. Кестенявата си коса бе стегнала в кок. Дори и в нощницата си имаше по-изискан вид от перачката с проста рокля и светлокестеняви коси.

Нила повдигна пръст до устните си.

— Знаеш, че той не бива да идва тук — продължи Гани, но все пак снижи глас.

— Какво бих могла да направя? Да го изгоня?

— Разбира се!

— Остави го, той най-сетне се унесе.

— Така ще настине.

— Няма как да настине край огъня — отвърна Нила.

— Ако херцогинята го намери тук, ще побеснее! — закани се гувернантката. — Не очаквай да се застъпя за теб, когато тя поиска да те изхвърли.

— А нима някога си се застъпвала за мен?

Гани присви устни.

— Още тази вечер ще препоръчам на херцогинята да те освободи. Още от самото начало ти му влияеш зле.

Нила понечи да отвърне остро, но не го стори заради спящото дете. И по още една причина: тя нямаше нито роднини, на които да се осланя, нито връзки. Херцогинята вече бе започнала да изпитва осезаема неприязън към нея. Херцог Елдаминз имаше навика да се заглежда в слугините; в последно време той често се заглеждаше в Нила. При тези условия тя не можеше да си позволи да привлича внимание към себе си.