Есенната република [bg]

В записите от последния месец това се променяше. Таниел получаваше барут, а колоната за бележки гласеше: спец. разрешение, ген. Хиланска. Нила отдели въпросната страница, за да я покаже на Бо.

Стъмваше се и в един момент Нила преустанови прегледа. Струваше ѝ се странно, че нито Адамат, нито Бо се връщаха. Сега като се замислеше, сержант Олдрич и хората му също не се виждаха. Тя отпусна глава на стената на купето и се зачуди дали да излезе да ги потърси, или да остане вътре и да продължи да чака.

Стори ѝ се, че чу тихо изщракване откъм съседната врата на купето. Извърна се, ала вратата си оставаше затворена.

— Да? — обади се Нила. Когато не последва отговор, тя протегна ръка към дръжката и в този момент я споходи мисълта, че макар лагера да приютяваше десетки хиляди, досега не бе видяла никакви хора в близост до каретата.

Вратата на купето рязко се отвори. Нила различи тъмно палто, покрито лице и мътния блясък на стомана, уловил лъчите на луната. Купето се олюля, когато натрапникът скочи вътре. Нечия ръка се стрелна към нея.

Нила се хвърли в противоположната посока и усети как ножът се врязва в диплите на полата ѝ. Тя се изви настрани и чу мъжки глас да изругава тихо в опита си да освободи острието от плата. Нила пренесе тежестта си върху плоската страна на ножа и изрита нападателя в рамото.

Той залитна назад и изсумтя, останал обезоръжен, но още в следващия миг запрати тежестта си към нея.

Тя го улови под раменете. Нападателят удари ръцете ѝ и ги изблъска надолу; едната му ръка се вкопчи в шията ѝ. Пръстите, сключени около гърлото ѝ, пробудиха спомена за противния дъх на лорд Ветас, душил я по същия начин.

Внезапно мъжът просъска от болка и отскочи с пламнал балтон. Нила почувства как натискът престава да стяга шията ѝ, зърна пламъка, обгърнал връхчетата на пръстите ѝ, и скочи върху непознатия, тласкана от разпалилия се в нея гняв. Противникът се опита да я отблъсне, съсредоточен върху гасенето на дрехата си, но Нила се гмурна под ръцете му.

Все още пламтящата ѝ ръка намери лицето му и притисна дланта си към него.

Кожа и кост побързаха да се отдръпнат под допира ѝ. Писъкът на нападателя секна в зародиш и тялото му застина. Тапицерията на седалката и дрехите му все още димяха и Нила се зае да ги гаси с полите си.

Трупът, чиято глава почти изцяло се беше стопила в отвратителна черна маса, остана полулегнал върху седалката. Нила започна бавно да се отдръпва. Главата ѝ се удари в тавана на купето и тя се приведе, все така без да откъсва очи от мъртвеца, над чиито овъглени меса и дрехи продължаваше да се вие слаб дим.

Тя сведе поглед към ръката си. Покриваха я сгърчени парченца кост и плът.

— Нила, тук ли…

Бо рязко отвори вратата, на която Нила бе стояла облегната само допреди секунди, и се вторачи в трупа. Лицето на магьосника оставаше скрито в сумрака.

— Ела — меко каза той, улови я за китката и я издърпа навън. Едва тук Нила долови противната миризма на изгоряла плът, коса и въ̀лна. Бо я отведе встрани, извади носна кърпичка от джоба си и внимателно почисти дланта ѝ, като си помагаше с част от съдържанието на манерката си. Сетне се върна до купето, за да донесе чантата с документи.