Есенната република [bg]

Знаеше ли, че три бригади адранска пехота щяха да погинат заради нея? Наистина ли беше толкова самовлюбена?

Адамат осъзна, че е спрял да крачи едва когато зърна каретата и придружаващия я ескорт на четиридесетина крачки пред себе си. Той се затича, за да ги догони, напук на болката в коленете си, и се изравни с последните редици точно когато капитанът нареди спиране.

Адамат започна да си проправя път през войниците, насочил се към каретата. Нечия ръка му препречи пътя.

— Не помня да съм давал заповед свободно — каза му капитанът. — Връщай се в строя, преди да съм те опердашил.

— Трябва да говоря с полковника — каза Адамат.

— Нищо подобно няма да правиш. Марш обратно!

Адамат нямаше време за това. С настойчив трепет в гърдите, който нямаше нищо общо с напрежението от припрения поход, той възрази:

— Аз не принадлежа към проклетите ви войници и вие го знаете много добре. Оценявам помощта ви, само че сега ще ви помоля да се махнете от пътя ми. Изпълнявам задача, възложена ми от самия фелдмаршал Тамас.

— Фелдмаршал Тамас е… — поде капитанът, като се изопна.

— Спокойно, капитане — долетя глас от каретата. — Пуснете инспектора да пътува с мен.

Адамат потисна победоносната си усмивка. Нямаше причина да си навлича допълнителна неприязън. Той подмина капитана, отвори вратата на купето и се покатери вътре.

Заради тъмнината не можеше да различи чертите на полковника. Но едрата снага не оставяше съмнение. Етан седеше облегнат, вероятно привързан с колани заради състоянието си, и се подпираше на бастун.

— Вече можете да махнете униформата — каза полковникът. — Ако изпратят хора подире ни, тя няма да ви помогне.

Адамат свали тежката шапка и алената куртка и си отдъхна. В следващия момент обаче съжали, защото студеният нощен въздух веднага връхлетя подгизналия от пот костюм. Студът го прониза до кости.

— Благодаря ви за съдействието, полковник — рече Адамат.

— Това беше най-малкото, което можех да направя. — Етан потупа по вратата на купето и в отговор каретата потегли. — Таниел ми спаси живота. Той беше добър приятел. Зная, че се опитвате да му помогнете. Просто ми се иска всички да бяхме сторили повече.

— Не е изключено да съществува нещо, което да сторим… — каза инспекторът и бързо додаде: — За армията, разбира се.

Етан изсумтя многозначително.

— Сблъсъкът между Кет и Хиланска може да означава края на Адро — продължи Адамат.

— Измивам си ръцете от цялата работа. Връщам се обратно на север, оттеглям се в пенсия. Един сакат гренадир никому не е от полза, без значение дали ще спечелим войната.

— Но…

— Няма но, инспекторе. С радост ви помогнах да избягате от машинациите на Хиланска, но намесата ми свършва тук.