Брит-Мари беше тук [bg]

Както и да е, работата е не само необикновено зле платена, ами и временна, предвид предстоящото след три седмици съвещание на Общинския съвет. Освен това развлекателният център се намира в Борг – градче, за което най-хубавото, което може да се каже, е, че се намира до шосе. Съответно броят кандидати за позицията беше ограничен.

Но се случи така, че момичето от Агенцията по заетостта, което крайно неохотно бе яло сьомга с Брит-Мари онзи ден, обеща на Брит-Мари наистина да опита да ѝ намери работа. Затова на следващата сутрин Брит-Мари почука на вратата на момичето в 9:02, за да се информира за напредъка по своя случай. Момичето прекара известно време в тракане по клавиатурата, въздъхна отчетливо така, както може би би го направил някой, в чиято ноздра е заседнал пирамидален предмет, и каза: „Има една позиция. Но е в градче насред нищото и е толкова зле платена, че ако получаваше обезщетение за безработица, вероятно щеше да загубиш пари, ако приемеш работата“.

„Не получавам никакви обезщетения“, отвърна Брит-Мари, произнасяйки „обезщетения“ все едно казва „болести“. Момичето въздъхна отново и опита да обясни нещо за „курсове за преквалификация“ и „мерки“, които вместо това можела да предложи на Брит-Мари, но Брит-Мари даде да се разбере, че определено не иска да се вземат мерки срещу нея. „Но, Брит-Мари, тази работа е само за три седмици, а ти ще трябва да пропътуваш целия път до онзи... Борг“, пробва се момичето, докато търсеше на компютъра къде се намира Борг.

„Ха“, каза Брит-Мари и намести чантата в скута си. Момичето прокара замислено пръсти по челото си и добави много сериозно: „Брит-Мари, не искам да звуча грубо, но наистина не ти препоръчвам да кандидатстваш за такава работа на твоята възраст“. Брит-Мари кимна и се изправи, приглади една гънка на полата си и отвърна: „Не искам да звуча грубо, но наистина не ти препоръчвам да се подстригваш така с това твое чело“.

Момичето придоби донякъде такова изражение, сякаш смяташе, че Брит-Мари всъщност сама си е виновна. Затова натисна бутона „принтирай“ и после стана каквото стана.

Сега Брит-Мари е в Борг, а колата ѝ е експлодирала. Това не е оптималното начало на първия работен ден, наистина не е.

Не защото Брит-Мари е критична. Съвсем не. Брит-Мари не е от критичните хора.

Но чувства, че би било по-добре, ако Кент беше тук, да.

Момичето от Агенцията по заетостта получава ново телефонно обаждане три минути след обаждането за експлодирала кола.

– Къде се предполага, че мога да намеря почистващи препарати? – чуди се Брит-Мари.