Игра със смъртта [bg]

— Нещо не разбирам — промърмори той и поклати глава. — Двете не сте се виждали повече от година, а тя хуква да вечеря заедно с приятеля си и ти сякаш нямаш нищо против.

— Не е необходимо да го разбираш. Достатъчно е, че ние двете се разбираме. — Никой, който не е преживял кошмарното й детство, не би могъл да го схване. Белезите все още бяха налице и никога нямаше да изчезнат, но тя и Сандра бяха изградили върху тях една здрава връзка и се чувстваха добре. — Досега мама никога не е имала стабилна връзка. Нейно право е да я защитава. Наистина е увлечена, не намираш ли?

— Да. — Отключи вратата. — И май няма нищо против.

— Няма. — Ив направи пауза. — Странно ще е без Даян тук.

— Защо? Идвала си тук и преди да се оженя. Даян никога не е харесвала мястото истински. Предпочиташе цивилизацията.

Тя се огледа и се сети как кучето на Джо винаги идваше да я посрещне.

— Къде е Джордж? В апартамента в града ли.

— Не. При Даян. Рядко съм си вкъщи. По-добре му е при нея.

— Сигурно ти е било трудно да се разделите.

— Да. Обичам това куче.

Отвори вратата и посочи към ъгъла на стаята.

— Господи. — Видеокамери, компютър, бюро и статив. — Къде намери всичко това?

— Нахълтах в ателието ти в града и донесох цялото оборудване, което застрахователната компания възстанови след обира миналата година. Май не съм забравил нищо.

— Точно така. — Тя пристъпи навътре. — Донесъл си ми всичко необходимо.

— Това е целта на живота ми — подметна той небрежно. — Заредих също така къщата с храна. — Отиде до камината и коленичи до цепениците. — Ще запаля огън, преди да тръгна.

— Няма ли да останеш?

Той поклати глава.

— Репортерите те търсят. Ще бъде трудно да открият къщурката, но не е невъзможно. Ще потърся начин да оставя няколко фалшиви следи. — Направи пауза. — И ще кажа на Сандра да не идва тук, докато не си свършиш работата. Има опасност да я проследят. Ако искаш да научиш как се развиват нещата, прави го по телефона. Става ли?

— Става.

Той говореше за всичко, но не и за най-важното за нея.

— Кога ще получа черепа?

— Утре. Все още е при доктор Комден в щатския университет на Джорджия. Той е антропологът, който състави първоначалния доклад. Утре ще уредя да получа разрешение от отдела, ще взема черепа сутринта и ще ти го донеса следобед. Ако има промяна в плана, ще ти звънна. — Тръгна към вратата. — Междувременно се опитай да поспиш. Не дремна повече от час по време на полета.

— Добре. — Добави натъртено: — Но първо ще звънна Логан да му съобщя, че сме пристигнали благополучно.

— Едва ли го очаква.

— Но ще го оцени. Нямам намерение да го изключвам от живота си просто защото вече не сме заедно. Заслужава по-добро отношение.

Джо сви рамене.

— Нямам намерение да споря с теб. Само не допускай да те разстройва. Имаш нужда от почивка.