Игра със смъртта [bg]

Ив Дънкан.

Дом разглеждаше снимката й във вестника. Къдрави кафеникаво-червеникави коси обрамчваха лице, по-скоро привличащо, отколкото красиво. Лешникови на цвят очи съзерцаваха света иззад очила с кръгли златни рамки. Сети се, че миналата година видя нейна снимка във вестника и си помисли колко се е променила отчаяната и съсипаната по време на процеса срещу Фрейзър жена. Тази по-възрастна Ив Дънкан изглеждаше по-силна, по-уверена. Жена, чиято решителност е в състояние да премести планини и да събори правителства.

И сега насочваше тази своя воля към него. Тя, естествено, не съзнаваше, че я отправя в тази посока. Всъщност копнееше единствено да открие детето си; това я правеше точно толкова уязвима, колкото бе и преди години.

Тогава той дори обмисляше да я убие, но се отказа заради шума около процеса на Фрейзър. В онези дни тя бе в центъра на вниманието, а го изкушаваха толкова други, далеч по-лесно осъществими убийства.

Но сега получаването на удовлетворение ставаше все по-трудно.

Имаше начин да се разреши проблемът, помисли си той с облекчение. Ив Дънкан е достатъчно силна, за да го предизвика и пречисти. Ще пристъпва предпазливо редом с нея, ще изпълва всеки момент с всевъзможни емоции и постепенно ще подготви нещата за финалната експлозия, която ще бъде достатъчно силна, за да прогони цялата тъмнина и да отвее отломъците от разрушението му.

Силно вярваше в съдбата и започваше да си мисли, че Ив Дънкан се е появила точно на това място в този момент заради него. Добре стана, че избегна изкушението, когато тя премина през живота му за пръв път. Тогава тя щеше да е само поредната жертва без по-голямо значение от всички останали.

А сега щеше да се превърне в неговото спасение.