Леговище от кости

От тълпата се надигна шепот на изумление, защото думите на Габорн бяха наистина странни.

— Да се крият под земята като къртици? — изтърси някой.

Но колкото и странно да звучеше, съветът на един Земен крал не биваше да се пренебрегва.

— Следващия ден на свечеряване — продължи Габорн — битката ще наближи нашия дом. Щом толкова много ви се воюва, ще се навоювате… та и отгоре. Защото войната настъпва, при това война с враг, който не жали нито жените, нито децата.

Той скочи върху един голям камък, за да вижда над тълпата, и извика:

— Пратете вестители из цяла Мистария: кажете на всички, които могат, да се съберат в Карис. Нужен ни е всеки, който може да ходи, всяка жена, която може да държи лък, всяко дете над десет години, което е готово да погледне смъртта в очите. Искам всички да се съберат върху стените на замъка. По залез-слънце на третия ден втвърдете сърцата си и надуйте бойните рогове. Трябва да ударите, и да ударите безжалостно. Враговете ни не знаят милост и пощада и ако се провалим, това ще бъде краят на човечеството!

Някой се развика:

— Да не искаш да кажеш, че трябва да изпратим жените и децата в битката? Ти ще бъдеш ли там, за да ни предвождаш?

— В името на Седемте стоящи камъка, надявам се да бъда — отвърна Габорн, но Йоме забеляза тревогата в очите му да се сгъстява и й стана ясно, че не е уверен в собствената си сила.

Габорн погледна наобиколилите го Владетели. Бяха мъже от повече от десет народности.

— Сър Ленгли, вземете най-бързия кон, който намерите, и тръгвайте към родината си в Оруин. Доведете всеки, който ви последва, в Карис. Трябва да сте там на третия ден по залез-слънце.

— Ясно — отсече Ленгли.

С половин дузина дарове на метаболизъм за него не беше проблем да вземе петдесетина мили за час. Ленгли бързо се обърна и хукна навън.

— Върховен маршал Хондлър, вие настоявате за голяма задача и аз ви я давам: моля ви да започнете да укрепвате Карис. Не се занимавайте с доставка на провизии, защото няма да ви трябва повече от онова, което може да предложи замъкът. Ако не спечелите тази битка, всичко е загубено.

— В името на Елементите! — закле се Хондлър.

Задачата беше наистина рискована, след като халите бяха срутили стените на замъка. Но Габорн стовари цялата тежест на света върху раменете на този мъж.

— А аз? — попита Йоме.

Габорн я изгледа с тъга, сякаш се боеше да не нарани сърцето й.

— Ако Карис рухне, ще ми трябва някой, който да отведе народа ни в безопасност.

— Аз съм Повелител на руни — отвърна Йоме — и по право трябва да воювам в Карис. Наистина ли не бива да командвам бойна част?

— Мислех да оставя теб да удържиш Карис — обясни Габорн. — Ти последна изостави замъка Силвареста и никой не е по-загрижен за народа й от теб. Но Хондлър е по-добър предводител за Карис.