Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
кокалчетата си. Бъч и Ви се размърдаха неспокойно. Напрежението им го
раздразни.
Жената се усмихна.
— Е, добре.
Зейдист се наведе напред и се надигна, като лицето му попадна в
обсега на светлината. Изражението на проститутката се вкамени и тя
направи крачка назад.
В този момент Фюри влезе през вратата вляво, красивата му коса
улавяше нюансите на светлината. По петите му вървеше опасен на вид
вампир с прическа ирокез. Преподобният.
Двамата спряха до масата и собственикът на клуба се усмихна сурово.
Очите му с цвета на аметист доловиха колебанието на проститутката.
— Добър вечер, господа. Отиваш ли някъде, Лайза?
Смелостта на Лайза се върна.
— Където иска той, шефе.
— Правилен отговор.
«Достатъчно любезности», помисли си Зи.
— Навън. Веднага.
Отвори вратата на пожарния изход и я последва в уличката зад клуба.
Декемврийският вятър се просмукваше през широкото яке, което бе
облякъл, за да скрие оръжията си, но той не даваше и пет нари за студа.
Както и Лайза. Въпреки че ледените пориви рошеха късо подстриганата й
коса и бе почти гола, тя се обърна към него с вирната брадичка и без да
трепери.
Сега, след като бе приела да му се отдаде, бе готова за него.
Истинска професионалистка.
— Ще го направим тук — каза той и пристъпи в сенките.
Извади две стодоларови банкноти от джоба си и й ги подаде.
Пръстите й ги смачкаха, преди да изчезнат в кожената й пола.
— Как го искаш? — попита и протегна ръце към раменете му.
Той я обърна с лице към тухлената стена.
— Само аз ще те докосвам. Ти мен не.
Тялото й се напрегна и миризмата на страха й, подобна на сяра, го
удари в ноздрите. Обаче гласът й бе силен и уверен.
— Внимавай, копеле. Ако ми останат синини или рани, той ще те
преследва като животно.
— Не се тревожи, ще си отидеш оттук в добро състояние.
Тя продължаваше да се страхува. А той бе благословено неподатлив
на чувства.
Обикновено страхът на жените бе единственото, което можеше да го
възбуди и да накара нещото в панталона му да се втвърди. Напоследък
обаче това престана да му въздейства, което не бе голяма загуба за него.
Презираше реакцията на онова нещо, което се криеше зад ципа му. Тъй
като повечето жени се страхуваха безумно от него, то се възбуждаше
много по-често, отколкото би искал. Щеше да е по-добре, ако въобще не
реагираше. По дяволите, вероятно бе единственият мъж на планетата, който искаше да бъде импотентен.
— Наклони главата си на една страна — каза. — Доближи ухо до
рамото си.
Тя се подчини бавно и му предложи врата си. Ето защо я бе избрал.
Късата коса означаваше, че няма да му се наложи да я докосне. Мразеше
да допира длани до тях.
Докато гледаше втренчено врата й, жаждата му се засили и кучешките
му зъби се удължиха. Господи, бе така пресъхнал, че можеше да я
пресуши.
— Какво мислиш да правиш? — попита го рязко тя. — Да ме ухапеш?
— Да.
Впи зъби бързо и здраво я задържа, когато започна да се мята. За да
улесни нещата за нея, я успокои с ума си, накара я да се отпусне и я
опияни, което без съмнение й бе добре познато. Тя притихна, а той
запреглъща колкото можеше, без да повърне, и усети кокаина, алкохола и
антибиотиците в кръвта й.
Когато свърши, облиза дупчиците от зъбите си, за да спре кървенето.
След това вдигна яката й, за да ги скрие, изтри се от паметта й и я върна в
клуба.
Отново сам, се облегна на тухлената стена. Човешката кръв бе слаба, едва му осигуряваше необходимото, обаче нямаше никакво намерение да
пие от представителки на собствената си раса. Не отново. Никога.
Вдигна поглед към небето. Облаците донесли по-рано снега си бяха
отишли и в пространствата между сградите се виждаха ясните звезди, които му казваха, че му остават само още два часа да бъде навън.
Когато силите му се възвърнаха, затвори очи и се дематериализира на
единственото място, където искаше да бъде.
Слава Богу, че все още имаше достатъчно време да отиде там.
>3.
Джон Матю изстена и се търкулна по гръб. Жената го последва, голите й гърди се притиснаха в неговите, широки и неокосмени. С
еротична усмивка, тя пъхна ръка между краката му и откри натежалата му
възбуда. Той отметна глава назад и отново нададе стон, а жената обхвана
ерекцията му с длан и седна върху нея. Джон я стисна за коленете, а тя
подхвана сластни движения в бавен ритъм.
— О, да…
Тя се галеше сама с едната ръка, а с другата възбуждаше него.
Прокарваше длан по гърдите и шията си, улавяше дългата си платинено