Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Значи това е защитата ви? Че някой друг е свършил тази работа?
— Ако бях аз, той изобщо нямаше да стигне до болницата. Беше една безполезна лоена торба.
— Но аз не мога да отида при прокурора с тезата, че друг е свършил тази работа. Не и с доказателство като вашето изявление, че по-скоро бихте го убили, вместо да му нанасяте смъртоносни травми.
— Ще ви се наложи.
— Не, Ричър. Няма да ми се наложи. А вие по-добре се вслушайте в това, което ви казвам. Приемете нещата сериозно. Бих могла да ви уредя извънсъдебно споразумение, но вие трябва да ми помогнете, като покажете разкаяние.
— Не ми се вярва.
— Това е най-добрият съвет, който мога да ви дам.
— Може ли да ми назначат друг адвокат?
— Не, не може.
Довършиха закуската си в мълчание. В един момент на Ричър му хрумна да се премести на друга маса, но после се отказа. Това би изглеждало твърде дребнаво. Поделиха си сметката и излязоха навън.
— Имам да ходя и на други места — обяви Съливан, когато спряха пред колата й. — А вие можете да се приберете пеша или да вземете автобуса.
След тези думи тя седна зад волана и потегли. Ричър остана сам на паркинга. Близкият трилентов път беше част от маршрута на местния автобус. Спирката на трийсетина метра вляво беше оборудвана дори с пейка. На нея чакаха двама мексиканци. Доста по-слаби от Голямото куче. Честни граждани, тръгнали за работа. Градинари в гробището, чистачи в Александрия или в самия Вашингтон.
На петдесет метра вдясно имаше още една спирка. Също с пейка. За автобуси в северна, а не в южна посока. Навън, а не навътре. Може би към Маклийн и Рестън, а след това към Лисбърг и вероятно чак до Уинчестър. Там, където чакаха още автобуси, значително по-големи, пътуващи за Западна Вирджиния, Охайо и Индиана. И още по-нататък, още по-надалече.
_И преди не са успели да те открият. Сега ще е същото_.
_Ново уволнение — този път позорно_.
_Тя не желае да ви вижда_.
Ричър остана на мястото си. Въздухът беше студен, трафикът — доста натоварен. Коли и камиони от различни марки и модели, в различни цветове. В далечината се появи автобус. Движеше се на север, а не на юг. Навън, а не навътре. Пейката се намираше на петдесет метра вдясно. Той чакаше. Автобусът се оказа просто голям ван, преоборудван за пътнически превоз. Локален. По линия, субсидирана от общината. Приближаваше се бавно, с тежко ръмжене.
Ричър го пропусна. Автобусът равнодушно продължи пътя си.
Той тръгна пеша към щаба на 110-а част. Три километра, които взе точно за трийсет минути. Мина покрай мотела си. Колата с хлътналите врати я нямаше. Бяха си я прибрали. Или пък беше открадната.
Пет минути преди осем се озова пред старата каменна сграда. Там го чакаше друг адвокат, който му обясни коя е Кандис Дейтън и защо е нещастна.
> 9
На портала беше войникът от вчерашния следобед. Дневната смяна. Пропусна го с леко кимване. Ричър се насочи към стълбището и прясно боядисаната входна врата. Хъмвито беше на мястото си. Също и червеното двуместно купе. Колата с хлътналите врати обаче я нямаше.
На пропуска дежуреше друг сержант. Явно нощната смяна беше приключила. Този беше мъж. Бял и по-резервиран от Лийч. Не открито враждебен, но по-сдържан и мълчалив. Нещо като по-цивилизована версия на онези двамата с тениските. _Опетнил си името на специалната част_.
— Полковник Морган заповяда незабавно да се явите в двеста и седма — обяви сержантът.
— Какво значи незабавно?
— Това, което чухте, сър.
— Благодаря, сержант — кимна Ричър.
Стая 207 беше на втория етаж, четвъртата вляво, съседна на неговата. Тоест съседна на кабинета на Сюзан Търнър, който в момента се заемаше от Морган. Едно време там работеше Карла Диксън, факир на числата. Неговият финансов експерт. Беше разплела доста сложни случаи. Деветдесет и девет на сто от престъпленията бяха свързани с любов, омраза или пари. В противоречие с това, което пишеше в Библията, парите заемаха първото място. Диксън беше безценна и Ричър имаше много добри спомени от стая 207.
Качи се по стълбите и тръгна по коридора, минавайки покрай някогашния си кабинет. Табелката все още беше на стената: _Майор С. Р. Търнър, командващ офицер_. В главата му отекна гласът на капитан Уайс, както и на Съливан: _Взела е подкуп_. Може би имаше невинно обяснение: умрял е далечен вуйчо с акции в уранова мина. Може мината да беше в чужбина и затова със статут на офшорка. В Австралия например. Там имаше уран. Освен това имаше злато, въглища и желязо. Или пък някъде в Африка. Ако Карла Диксън беше тук, всичко щеше да се изясни. Един бегъл преглед на документите щеше да й бъде достатъчен.