Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
Но само докато някои от оръжията не започнаха да се появяват по улиците на американските градове.
— Спомнихте ли си вече? — попита Съливан.
— Да — кимна Ричър.
Спомняше си много добре. Това беше едно от престъпленията, с което частта му се бореше всекидневно. Военното оръжие не се появява на улицата случайно. То се краде и продава. От неизвестни хора, които попадат в няколко категории. Най-вече специалисти в логистичните компании, които всяка седмица транспортират десетки хиляди тонове най-различни стоки, описани в коносаментите и другите придружаващи документи толкова неясно, че за тях бе детска игра да скрият един-два тона на едно място, още толкова на друго. За печалба или просто ей така — за забавление. А понякога и сто тона. Задачата на 110-а част беше да разкрие кой, как, къде и кога го върши. Екипът все още беше новосформиран и трябваше тепърва да се утвърждава. Самият Ричър работеше стотици часове без почивка, а подчинените му — още повече.
— Но не си спомням човек на име Хуан Родригес — добави той.
— Погледнете в края на папката — посъветва го Съливан.
Ричър се подчини и не след дълго си спомни за Хуан Родригес, когото познаваше много добре.
Но не като Хуан Родригес.
Сто и десета част беше получила сериозен сигнал срещу някакъв гангстер от Южен Ел Ей с прякор Кучето, съкратено от Голямото куче — прозвище, дължащо се на внушителните му габарити и внушителния му статус в подземния свят. Агенцията за борба с наркотиците не се интересуваше от него, защото той стоеше встрани от непрестанните нарковойни. Но в сигнала се твърдеше, че благодарение на неутралитета си Кучето прави големи пачки от нелегална продажба на оръжие и на двете страни. Конкретен повод за сигнала беше информацията, че се готви да пусне на пазара единайсет сандъка армейски автоматични косачки, които, разбира се, не ставаха за поддържане на морави. Косачките бяха страховити леки картечници с огромен капацитет.
Ричър замина за Южен Ел Ей и започна да обикаля из прашните улици, задавайки правилните въпроси на правилните места. Не му беше трудно да влезе в ролята на военен, защото това си личеше отдалече. Офертите си правеше небрежно и някак незаинтересовано. Те съдържаха гранати, гранатомети, големи количества бронебойни патрони и пистолети „Берета“. Естествено, в началото хората се държаха предпазливо, но в крайна сметка безупречно изиграната роля започна да дава плодове. Два дни по-късно той се озова лице в лице с Кучето, който действително се оказа с внушителни размери, особено на ширина. Като нищо тежеше около сто и осемдесет кила.
Последният документ в папката беше клетвената декларация със заглавие _Писмени показания от Хуан Родригес, известен още като Голямото куче, или Кучето_. Ричър се споменаваше на всеки ред. Най-отдолу имаше дълъг списък с телесни повреди — спукан череп, мозъчно сътресение, строшени ребра, контузии. Подписът беше на самия Родригес, положен в присъствието на адвокат с кантора в Студио Сити, Лос Анджелис, на булевард „Вентура“, а след това и нотариално заверен.
— Спомнихте ли си го? — попита Съливан.
— Тази клетвена декларация е пълна с лъжи — каза Ричър. — Не съм го докосвал и с пръст.
— Наистина ли?
— Защо да го правя? Аз не се интересувах от _него_. Исках да стигна до доставчика му. Човека, от когото купуваше. Исках име.
— И не се интересувахте от косачките, които заплашваха да залеят улиците на Ел Ей?
— Това беше проблем на тамошната полиция, не мой.
— Получихте ли името?
— Да.
— Как?
— Попитах го и той ми отговори.
— Просто ей така?
— Горе-долу.
— Какво означава това?
— Едно време бях доста добър в разпитите. Накарах го да си помисли, че знам повече, отколкото знаех в действителност. Той не беше от най-умните. Изненадан съм, че изобщо е имал мозък, който да получи сътресение.
— Как тогава си обяснявате медицинското заключение?
— Трябва ли да си го обяснявам? Хора като него познават всякакви отрепки. Може да се е сбил с някого предишната вечер. Средата му не беше от най-цивилизованите.