Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
Ричър не почука на вратата на стая 207. Нямаше нужда. Все пак в тази сграда той беше вторият по старшинство след Морган. А чинът си е чин, дори и при особени обстоятелства. По тази причина просто отвори и влезе.
Стаята беше празна. И вече не беше кабинет. Бяха я превърнали в нещо като заседателна зала. Бюро липсваше, но в замяна на това имаше голяма кръгла маса с шест стола. В средата на масата се виждаше черен предмет във форма на паяк, вероятно спикърфон за групова дискусия с хора извън сградата. До стената имаше барче, може би за кафе и сандвичи по време на заседание. От тавана висеше познатата стъклена купа. Енергоспестяващата крушка излъчваше немощна, болнава светлина.
Ричър пристъпи към прозореца и погледна навън. От тази страна на сградата нямаше паркинг, а само един голям контейнер за смет, край който бяха струпани бракувани мебели — столове и метални шкафчета. Тапицерията на столовете изглеждаше напоена с влага, а шкафчетата бяха ръждясали. Зад купчината се издигаше каменният зид, над който имаше хубава гледка на изток, чак до гробището и реката. В далечината се възвисяваше паметникът на Джордж Уошингтън — белият обелиск почти се сливаше с мъглата. Зад него мержелееше изгряващото слънце.
Вратата се отвори и той се обърна, очаквайки да види Морган. Но не беше Морган, а следващата жена адвокат. В униформата на военните юристи и табелка с надпис _Едмъндс_. Доста приличаше на Съливан. Тъмнокоса, стегната, с пола и ниски черни обувки. Но беше по-млада от Съливан и по-младша по чин — капитан. И куфарчето й беше по-евтино.
— Майор Ричър?
— Добре утро, капитане — отвърна той.
— Аз съм Трейси Едмъндс — представи се тя. — Юрист съм към УЧР.
Управление „Човешки ресурси“, което в доброто старо време се наричаше просто „Личен състав“. Това го накара да си помисли, че ще бъде принуден да попълва разни формуляри и да подписва документи. Работна заплата, банкова информация, пет метра бумащина. Но после се досети, че за тази работа нямаше да му изпратят адвокат. Би я свършил всеки чиновник. Значи ще става въпрос за Кандис Дейтън, реши той. Но тази адвокатка беше по-младша по чин, каза му малкото си име, без да я пита, а на откритото й лице беше изписана дружелюбна загриженост. Което може би означаваше, че проблемът с Кандис Дейтън няма да се окаже толкова сериозен, колкото този с Голямото куче.
— Знаете ли нещо за ситуацията около Сюзан Търнър? — попита той.
— Коя? — озадачено го погледна Едмъндс.
— Току-що сте минали покрай кабинета й.
— Само слухове.
— По-точно?
— Че е взела подкуп.
— За какво?
— Мисля, че това е поверително.
— Не може да бъде поверително. Тя е арестувана, а това означава конкретни обвинения. Или откакто напуснах, сте скъсали с цивилизованата юриспруденция?
— Казват, че е задържала важна информация в продължение на двайсет и четири часа. Никой не разбрал защо. Но сега вече всичко се знае.
— Каква информация?
— Арестувала е някакъв капитан от Форт Худ. Предполага се, че става въпрос за шпионаж. Капитанът издал името на свой цивилен контакт в чужбина. Майор Търнър изчакала двайсет и четири часа, но през това време чужденецът си плюл на петите.
— Кога точно се е случило това?
— Преди около месец.
— Но тя е била арестувана едва онзи ден.
— Тогава чужденецът й е платил. Били са принудени да изчакат това доказателство. Дотогава действията й можели да се тълкуват като некомпетентност, но не и като криминално престъпление.
— Обжалвала ли е задържането си?
— Не мисля.
— Кой е адвокатът й?
— Полковник Муркрофт от Шарлътсвил.
— Имате предвид от Военноюридическата академия?
— Да — кимна Едмъндс. — Преподава там „Наказателно право“.
— И постоянно ще пътува до тук?
— Не. Предполагам, че е отседнал в хотела на ОБ.
Хотелът на Обединената база „Дайър-Хелсингтън Хаус“. Не беше „Риц“, но беше доста приличен. На светлинни години от някакъв си скапан мотел, на километър и половина от Рок Крийк.
Едмъндс издърпа един стол за него, а след това и за себе си. Изчака да се настанят и обяви:
— Кандис Дейтън.
— Не знам коя е или коя е била — отвърна Ричър.
— Отричането не е най-добрата стратегия, майоре. Боя се, че това е доказано от практиката.
— Не мога да се преструвам, че помня някого, когато не е така.
— Това създава лошо впечатление и подпомага оформянето на негативен стереотип. В крайна сметка и двете неща се обръщат срещу вас.
— Коя е била тя?
Едмъндс качи куфарчето си на масата, отвори го и извади една папка.
— Били сте няколкократно командирован в Корея — обяви тя. — Вярно ли е?