Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Много пъти — отвърна той.
— Включително и през краткия период, когато сте работили за Петдесет и пети полк на Военната полиция?
— След като казвате.
— Казвам го, защото е регистрирано черно на бяло. Станало е в края на кариерата ви. Почти последната задача, която ви е била възложена. Били сте в лагера „Ред Клауд“, намиращ се между Сеул и демилитаризираната зона.
— Знам къде се намира.
— Кандис Дейтън е била американска гражданка, временно пребиваваща в Сеул.
— Цивилна?
— Да. Сетихте ли се коя е?
— Не.
— Имали сте кратка връзка.
— Кой по-точно?
— Вие и госпожица Дейтън, естествено.
— Нямам такъв спомен.
— Женен ли сте?
— Не.
— А били ли сте някога?
— Не.
— Имали ли сте много сексуални връзки през живота си?
— Това е твърде личен въпрос.
— Аз съм ваш адвокат. Имали ли сте?
— Доста, ако трябва да бъда откровен. Аз харесвам жените. Предполагам, че това е биологически заложено в мен.
— Толкова много, че е възможно да забравите някоя от тях?
— Има няколко, които се опитвам да забравя.
— Госпожица Дейтън попада ли в тази категория?
— Не — въздъхна той. — Ако се опитвам да я забравя, значи я помня, нали така? Но аз не я помня.
— Има ли и други жени, за които не си спомняте?
— Откъде да знам? — сви рамене той.
— Ето, виждате ли? Точно това имам предвид, когато говоря за формирането на негативен стереотип. Но то няма да ви помогне пред съда.
— Какъв съд?
— Кандис Дейтън е напуснала Сеул малко след вас и се е върнала в Лос Анджелис, където живее постоянно. Била много доволна, че се е прибрала. Намерила си работа и се е справяла добре в продължение на много години. След завръщането от Сеул родила дъщеря. Здраво и хубаво дете, отличничка. Майка й получила повишение и си купила по-голяма къща. Всичко вървяло като по ноти. Но в кризата загубила работата си, а след това и къщата. В момента двете с момичето спят в колата й и тя търси финансова подкрепа откъдето може.
— Е, и?
— Тя е забременяла в Корея, майоре. Вие сте бащата на дъщеря й.
> 10
Едмъндс прелистваше папката. Тънките й пръсти едва докосваха страниците.
— Политиката на армията не предвижда проактивни стъпки при такива случаи — обяви тя. — Не се занимаваме с издирване на изчезнали бащи. Единственото, което правим в подобни случаи, е да отбележим информацията срещу името на бившия военен. Обикновено не се случва нищо. Но когато той се появи, както го направихте вие, ние сме длъжни да действаме. Тоест да изпратим на съда в Лос Анджелис сведения за сегашния ви статут и местопребиваване.
Тя най-сетне измъкна листа, който търсеше. Плъзна го по масата към него и добави:
— Разбира се, в качеството си на ваш адвокат, настоятелно ви препоръчвам да си направите тест за бащинство. Ще се наложи да го платите от джоба си, но без него би било неразумно да търсите споразумение.
Ричър вдигна листа от масата. Оказа се чисто ново фотокопие на клетвена декларация. Като онази на Голямото куче. Подписи, адвокати, печати, таксови марки и всичко останало, дело на някаква юридическа кантора в Северен Холивуд. Името му беше навсякъде. Споменаваше се периодът, през който беше работил за 55-и полк на Военната полиция. Плюс дати на социалните събития, на които беше присъствал. Кандис Дейтън очевидно си беше водила подробен дневник. В него присъстваше и датата на раждане на бебето — точно девет месеца след поредната му командировка в „Ред Клауд“. Името на бебето беше Саманта. Може би й казваха Сам. Може би. В момента беше на четиринайсет години. Почти на петнайсет.
Едмъндс плъзна още един лист. Чисто ново фотокопие на акт за раждане.
— Не е вписала името ви — подхвърли адвокатката. — Мисля, че в началото е била доволна да си гледа детето сама. Но сега положението й е тежко.
Ричър не каза нищо.
— Нямам представа какво е финансовото ви положение в момента — добави Едмъндс. — Но, така или иначе, остават малко повече от три години задължителна издръжка, а след това вероятно и разноски по колежа. Предполагам, че до месец ще получите съобщение от съда и тогава ще можете да уточните подробностите.
— Аз не я помня — рече Ричър.
— Не го повтаряйте постоянно — каза тя. — По принцип тези неща предизвикват страхотни конфликти. Опитайте се да не настройвате срещу себе си госпожица Дейтън, стига да можете. Добре би било да осъществите предварителен контакт с нея, колкото се може по-скоро. За да демонстрирате добра воля.
Едмъндс взе от масата клетвената декларация и акта за раждане и ги върна в папката — на точно определените места. Самата папка изчезна в куфарчето, ключалките щракнаха.