Стоманеното сърце

Зяпнах.

По принцип се смятам за прилично уравновесен, обаче не се случва всеки ден човек да се озове в тъмна уличка с разкошна жена, която си съдира дрехите. Отдолу имаше сутиен и тесни колоездачни гащета от спандекс. Със задоволство отбелязах, че кобурът й наистина е привързан за дясното бедро. Мобилният й беше закачен отвън на кобура.

Тя захвърли роклята — скроена беше да се сваля лесно. Ръцете й бяха слаби и стегнати. Наивният вид от по-рано съвсем беше изчезнал и беше заменен от твърдост и решителност.

Направих една стъпка и пистолетът в миг се насочи отново към челото ми. Застинах.

— Излез от алеята — нареди тя и посочи.

Аз нервно се подчиних и излязох на улицата.

— На колене. Ръцете зад тила.

— Аз наистина не…

— Долу!

Паднах на колене. Чувствах се глупаво. Вдигнах ръце на главата си.

— Хардман — рече тя, опирайки пръст в ухото си. — Ако този тук кихне, пусни му един куршум.

— Ама…

Тя хукна по улицата, много по-бърза без токчетата и роклята. Останах сам на улицата. Чувствах се идиотски да стоя така. Косъмчетата на тила ми настръхваха при мисълта за снайпериста, който се цели в мен.

Колко агенти имаха Възмездителите тук? Не можех да си представя, че ще опитат нещо такова с по-малко от двадесетина човека. Поредната експлозия разтресе земята. Защо? Взривовете щяха да привлекат вниманието на Правоприлагането, войниците на Стоманеното сърце. Лакеите и разбойниците бяха достатъчна беля; а Правоприлагането имаше модерни оръжия и няколко бронирани единици — костюми-роботи със силова броня, високи по три метра и половина.

Следващият взрив беше наблизо, само на една пряка. Нещо в първоначалния план се беше объркало, иначе Случайност нямаше да се измъкне от жената в червено. Меган? Как каза, че й е името?

Това беше един от резервните им планове. Но какво опитваха да направят?

От близката алея изхвърча една фигура и едва не ме накара да подскоча. Останах на място, ругаейки снайпериста, но леко извъртях глава да погледна. Фигурата беше облечена в червено и още носеше белезници. Случайност.

Взривовете, разбрах аз. Целта им е да го подплашат и да го върнат в тази посока!

Случайност прекоси улицата, обърна се и затича към мен. Меган, ако изобщо така се казваше, излетя от същата алея като него. Тръгна насам в опит да го догони, но недалеч зад нея от съседната улица връхлетя още една група фигури.

Четирима от разбойниците на Шприцър, в костюми и с полуавтоматични пистолети. Целеха се в Меган.

Гледах от другата страна на улицата как Меган и Случайност ме подминават. Разбойниците ми се падаха далеч вдясно, а Меган и Епичният ми се падаха отляво. Всички бяхме на една и съща тъмна улица.

Хайде!, приканих аз наум снайпериста. Тя не ги вижда! Ще я улучат. Свали ги!