Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— В това — сопна се Кадаспала — не се съмнявам. Както и че кучешкото ти лице никога няма да краси някоя стена, освен като яхнат трофей.
Хун Раал се изсмя късо.
— Добре казано, сър. Но не променя нищо. Лордът има нужда да поразкърши малко крайниците си, това казвам.
Кръглото лице на художника сякаш се зарея във въздуха като маска, готово всеки момент да се откъсне от тялото и да връхлети право към Хун Раал. А после Кадаспала се обърна и захвърли четките си.
— Все едно, то пък една светлина! Не стига ли, че Майка Тъма ни я краде всичката? А портретите на Алеята? Напразна работа! — Като че ли говореше всъщност на себе си и по много причини другите в залата, включително Урусандер, предпочетоха да си замълчат.
Лордът се изправи и въздъхна дълбоко.
— Утре, лорд Урусандер — каза с войнствен тон Кадаспала. — По същото това време. А ти, слуга — повече свещи! Проклета да е тази тъмнина, проклета да е!
Лорд Урусандер мълчаливо излезе от стаята — избра страничния коридор към стълбището, водещо към частните му покои. Хун пък погледна Оссерк, кимна му и го поведе към главното стълбище.
Това крило на цитаделата все още не бе обзаведено, тъй че минаха през празни стаи и отекващи коридори, преди да стигнат до главния трем. Това, което някога бе изглеждало пищно, сега се стори на Хун опърпано и похабено: стените, гоблените и оръжейните стойки бяха зацапани от пушек и разнебитени от вековно износване.
Малко беше останало от древната крепост, която някога беше господствала на този хълм, в самото ядро на Нерет Сорт. По-голямата част от развалините й бяха съборени и използвани отново в строежа на Новата цитадела преди сто години, а от кръвните линии, които бяха владели някога това поселение и околните му територии, последната капка отдавна бе изчезнала в пръстта. Преобладаваше вярването, че родът на Урусандер е бил клетвено обвързан с това изчезнало благородно съсловие, но пък самият Хун Раал бе изиграл централна роля в разгласяването на тази легенда. Толкова много от историята представляваше празни дупки, които трябваше да се запълнят с това, което е целесъобразно за настоящето, и по-важно — за бъдещето, когато избуяването на грижливо посети измислици и полуистини щеше, ако зависеше от Хун Раал, да се възнагради щедро.
Излязоха на двора и навлязоха в сенките, хвърляни от дебелите високи стени. Теглена от волове кола беше докарала слитъци грубо желязо пред ковачницата и чираците на ковача ги разтоварваха. Равнодушни към тези усилия, коларят и лечителят на цитаделата вадеха кърлеж от ухото на единия вол — упоритостта на насекомото личеше от кръвта, стичаща се по врата на вола, докато той мучеше жално и мускулите му потръпваха под дебелата кожа.
— Къде отиваме? — попита Оссерк, докато вървяха към Високата порта.
— В града — отвърна Хун Раал. — Баща ти ще е в мрачно настроение довечера на масата, ако изобщо се появи. Никога не бях виждал мъж толкова нетърпелив да остави меча си, и то само заради сандък форулкански цилиндри — половината от които счупени при това. Ако онези белолики глупаци са имали някаква мисъл, достойна за възхищение, не им е помогнала много срещу мъстта на Тайст.
Оссерк помълча малко и когато стигнаха до портата, каза:
— Заради трайния му интерес е, Хун. Законите на управлението. Целостта на обществото. Нужно ни е обновление и доказателството за това е съвсем явно с всички неприятности, които ни сполетяват отново.
Хун Раал изсумтя ядосано.
— Драконъс. Неприятностите, за които говориш, започват и свършват с онова парвеню.
Беше преценен коментар от страна на Хун и той се постара да не реагира на изненадания поглед на Оссерк, а просто продължи:
— Няма никаква история в това, никакъв прецедент. Родът на Драконъс винаги е бил незначителен. А сега някакъв негов съмнителен наследник с разредена кръв стои до Майка Тъма. Това е заплахата и няма нищо общо с обновлението. Амбицията, Оссерк, е отрова.
— Е, у баща ми изобщо няма нито амбиция, нито отрова.
Хун се усмихна наум и усмивката беше тържествуваща.
— Точно така. Кой е по-добре да управлява тогава? Не й трябва проклет Консорт, трябва й съпруг.
Излязоха на първия остър завой на лъкатушещия по склона път, водещ към града. Толкова късно през деня нямаше движение нагоре, но няколко впряга, поели надолу, бяха направили задръстване на следващия завой — десетина ратаи вдигнаха задницата на дълга кола, за да я изместят и да разчистят пътя.