Ковачница на мрак

Момчето и кобилата се потрудиха здраво него следобед, с повода, а после без него, и дори от мястото си, с приятелите си Погранични мечове на дънера, Ферен можеше да види лъсналата пот по черната кожа на животното. А когато най-сетне сержантът накара сина на лорда да обърне гръб на бойния кон и животното закрачи свободно и застана до Аратан, Галак изсумтя:

— Добре.

— Неохотно признание — подхвърли Виле. — Май чух как нещо се сцепи в теб, когато го каза, Галак.

— Униформи и подковани ботуши. Признавам, че не съм много впечатлен от тия обитатели на къщи.

— Просто друг обичай — каза Ринт. — Нито по-добър, нито по-лош, просто различен.

— Едно време, когато в гората още имаше глигани…

— Когато още имаше гора — прекъсна го Виле.

Галак продължи:

— Когато още имаше викачи и кучета. И безкрайна гора. А глиганът няма къде да ходи. Той не си гледа просто неговата работа, да надуши самка или каквото е там.

— Та какво? — попита Ринт, лаконичен както винаги.

— Казваш, че не било по-добро или по-лошо, просто различно. Според мене сам себе си лъжеш. Искаш да им утъпчеш пътеката, да продължат — давай. Гледал съм женски терет, слязъл да пие на потока, в парата на разсъмване, и се разплаках, защото беше последната самка на мили околовръст. Никакъв мъжки за нея, самотен живот и още по-самотна смърт, докато дърветата се сгромолясват наоколо.

Ферен се покашля, още загледана в момчето, което вече вървеше с кобилата като вярно куче по петите му, и каза:

— Битките оставят пустош. Виждали сме го на границата, не е по-различно и тук. Войната е като торфен пожар. Никой не забелязва, докато не стане твърде късно. А тогава вече няма къде да се бяга.

Порталният сержант закуцука, повел подопечните си обратно към къщата.

— Значи си е взела любовник — изръмжа Галак. Нямаше нужда да добавя: „И какво толкова?“

— Казват, че магията, която я обгръща, вече била непроницаема — каза Ринт замислено. — Спирала всякаква светлина. Обкръжавала я където и да иде. Имаме си кралица, която никой вече не може да види, освен Драконъс, така мисля.

— Вече мислиш? — попита Галак.

Ферен изсумтя, а другите се изсмяха сухо, дори Галак.

Малко след това Ферен каза сериозно:

— Момчето се е вцепенило от страх, и нищо чудно. Доколкото чух, до този ден баща му е бил също толкова невидим за сина си, колкото новата му любовница предпочита да е в Цитаделата си.

— Никакъв смисъл не виждам в това — каза Галак и поклати глава.

Ферен го изгледа изненадано.

— Много ясно. Наказва майката на момчето.