Елегантността на таралежа

Ето това е кантовият идеализъм. От света познаваме само идеята, която нашето съзнание има за него. Съществува обаче още по-потискаща теория, разкриваща още по-ужасяващи перспективи от тази да галиш, без да си даваш сметка, парче зелена лига или сутрин да пъхаш във воняща пещера филийките, които, вярваш, са предназначени за тостера.

Съществува идеализмът на Едмунд Хусерл, който от днес нататък ми напомня марка власеници за свещеници, стремящи се към неясна схизма на баптистката църква.

Според тази теория съществува само възприемането на котарака. А котаракът? Можем и без него? Няма нужда от котарак? За какво ни е? Какъв котарак? Отсега нататък философията си позволява да се отдаде на разгула на чистия разум. Светът е непостижима реалност и е безсмислено да се опитваме да я опознаем. Какво знаем за света? Нищо. Тъй като всяко познание е самоизучаване на рефлексивното съзнание от самото него, следователно можем да изпратим света по дяволите.

Такава е феноменологията: наука за онова, което се явява на съзнанието. Как преминава денят на един феноменолог? Става, осъзнава, че сапунисва под душа тяло, чието съществуване е необосновано, че яде несъществуващи филийки, че облича дрехи, които са като празни скоби, че отива на работа, че хваща котка.

Малко го е еня дали котаракът съществува, или не и каква е същността му. Нерешимото не го интересува в замяна на това не може да се отрече, че на съзнанието му се е явила котка и именно тази поява мъчи нашия човек.

Впрочем, въпросната поява е доста сложна. Фактът, че е възможно до такава степен да се детайлизира как съзнанието възприема нещо, чието съществуване само по себе си е безразлично, е особено забележителен. Знаете ли, че съзнанието ни не възприема веднага, а извършва сложни поредици от синтези, които посредством последователни профилирания успяват да предоставят на сетивата ни различни предмети като например котка, метла или мухоловка и само Бог знае колко полезно е всичко това? Гледайте котката си и се попитайте как става така, че вие знаете каква е тя отпред, отзад, отдолу и отгоре, макар че в момента я виждате само отпред. Трябвало е вашето съзнание, синтезирайки, без дори да усетите, множеството възприятия на котката ви от всички възможни ъгли, да ви създаде в края на краищата пълния образ на котката, който моментното зрение никога не ви предоставя. Същото е и за мухоловката, която винаги възприемате само от едната страна, макар че в ума си можете да я визуализирате цялата и която — какво чудо! — знаете как изглежда и от другата страна, без дори да сте я обърнали.