Елегантността на таралежа

4

Отказвайки се от борбата

Прочела съм толкова книги…

И все пак като всички самоуки никога не съм сигурна в това, което съм разбрала. Понякога ми се струва, че с един поглед съм обхванала цялото знание, като че ли невидими нишки внезапно се появяват и свързват всичките ми разпилени четива — а после внезапно смисълът ми убягва, същественото се изплъзва и колкото и да чета едни и същи редове, не успявам да вникна в тях и заприличвам на дърта откачалка, която си мисли, че стомахът й е пълен само защото внимателно е прочела менюто. Изглежда, че съчетанието между такъв вид умение и такъв вид слепота е запазена марка на самообразованието. Лишавайки субекта от сигурните юзди, които дава всяко добро обучение, то все пак го дарява с известна свобода и способност за обобщение там, където общоприетият начин на говорене поставя прегради и забранява приключението.

Тази сутрин например стоя стъписана в кухнята с малка книжка пред себе си. Намирам се в един от онези моменти, когато ме овладява безумието на самотното ми начинание и, готова да се откажа, се боя, че най-сетне съм си намерила майстора.

Той се нарича Хусерл, име, с което никога не назовават домашни любимци или шоколадови изделия поради факта, че то отпраща към нещо сериозно, отблъскващо и донякъде пруско. Но това не ме утешава. Смятам, че животът ме е научил, по-добре от всекиго другиго, да се съпротивлявам на негативните внушения на световната мисъл. Ще ви кажа: ако досега си мислите, че грозотата в старостта и вдовството в портиерската стая са ме превърнали във вехта дрипа, примирена с низостта на съдбата си, значи ви липсва въображение. Вярно е, че отстъпих и се отказах от борбата. Но насаме с моя ум, където съм в безопасност, не съществува предизвикателство, което да не мога да приема. Бедна поради името, положението и външния си вид, в обителта на съждението аз съм непобедима богиня.