Под напрежение

Бяха четирима, а може би петима или шестима — поначало се сливаха в някаква хлъзгава гнусна маса, доминирана от одеколон „Акс“ — и ги вълнуваше перспективата да докажат мъжествеността си в защита на нечии девичи пръсти на краката.

Майрън се постара да се измъкне с дипломатичност.

— Извинявайте, момчета, но случаят е спешен.

При което единият от лигавата маса се изрепчи:

— Полека де. Къде е пожарът? Виждаш ли някъде пожар, Вини?

Вини:

— Да бе, къде ли ще да е пожарът? Щото и аз не го виждам. Ти да виждаш нещо, Слап?

Майрън обаче изпревари отговора на Слап.

— Ясно. Схванах. Пожар няма. Повтарям ви: наистина съжалявам, но много бързам.

Слап обаче не можеше да пропусне току-така реда си.

— Мда. И аз не виждам никакъв пожар.

Времето течеше. Майрън се опита да тръгне — по дяволите, Кити вече изобщо не се виждаше — но младежите стегнаха редицата си. Първият простак, все още с длан върху рамото на Майрън, се опита да го стегне в менгеме.

— Извини се на Сандра.

— Нали вече казах, че наистина съжалявам. Кое по-точно не ти е ясно?

— На Сандра го кажи — повтори оня.

Майрън се извърна към момичето, което, ако се съдеше по облеклото й и по тълпата, с която движеше, никога не се бе радвала на бащино внимание. И тръсна рамо да отмахне досадната лапа.

— Много извинявай, Сандра.

Каза го, понеже беше най-разумното, което можеше да направи. Да постигне помирение и да продължи по пътя си. Макар да усещаше, че е безсмислено. Забелязал бе зачервените лица и влажните им очи. Хормоните се бяха задействали. Затова се и обърна към оня, който пръв го блъсна, и не се изненада, като видя насочения към лицето му юмрук.

Сбиванията обикновено не траят повече от няколко секунди — а във въпросните секунди изобилстват три неща: объркване, хаос и паника. И когато човек вижда как към лицето му се носи юмрук, обикновено реагира прекомерно. Гледа да гмурне глава силно надолу или да се отдръпне силно назад. И там му е грешката. Щом загубиш равновесие или престанеш да виждаш противника, опасността става още по-голяма. Майсторите на боя тъкмо затова понякога посягат не толкова да ударят противника, колкото да го поставят в по-уязвима позиция.

Така че Майрън се отмести съвсем леко, само на няколко сантиметра, за да избегне удара. Дясната му ръка беше вече вдигната. Не е нужно да отбиеш юмрука с някое силно движение от карате. Достатъчно е леко да го отклониш от пътя му. Точно това и направи Майрън.

Целта му беше проста: да свали онзи с минимални усилия, без да го наранява. Отклони летящия юмрук, моментално събра показалеца и средния пръст на същата вдигната ръка и с тях нацели като със стрела гръкляна на нападателя. Ударът му бе точен. Младежът от Джърси се задави. И двете му ръце се отправиха инстинктивно към гърлото му, с което съвсем се разкри. В нормален бой — ако приемем, че такова нещо съществува — Майрън щеше да го свали окончателно на пода. Но в случая не това беше целта му, а да продължи по пътя си.