Да започнем отначало

— Поръчвам всички камъни от Раджи — продължава отегчено Пипа. — Този бе част от антична огърлица, но аз го префасонирах.

— Раджи? О, това е онзи бижутер близо до Питни стейшън?

— Говоря за Раджасхан, Индия — тя ме гледа презрително, все едно съм пълна глупачка.

Чувствам, че се изчервявам.

— Макар че се замислям дали да не престана да се занимавам с дизайн, толкова е изтощително — отпива от шампанското си с въздишка.

— Мога да си представя — кимам, опитвайки да си представя как се правят пръстени със смарагди по цял ден, но се отказвам. — Непрекъснато да летиш напред-назад до Индия и обратно. Аз се чувствам съсипана от умора, само докато пресека Хамърсмит бридж до офиса.

Долавяйки сарказма в гласа ми, Фиона ме поглежда нервно, но Пипа очевидно е имунизирана.

— Точно така! Абсолютно си права! — гледа ме с широко ококорени очи. — И полетите се отразяват така дехидратиращо на кожата! Моята козметичка непрекъснато ми повтаря — тя преправя гласа си на строг и непреклонен — „Пипа, мисли за порите си!“

Присъстващите започват да шумят, някои от тях я потупват окуражително по рамото.

— Пипа, ти си невероятна с животните! — това май е гласът на Гризли. Всъщност не съм сигурна, може би беше Лоли? Не мога да ги различа, и двете са руси, мършави и носят еднакви сексапилни корсети.

— Ние си имаме котарак! — ентусиазиран, но неуспешен опит на Фиона да се включи в разговора. — Казва се Флий10.

— Нима? Колко сладко — сумти Пипа. — Но аз си мисля за нещо не толкова „домашно“ — при което се усмихва доста иронично.

Виждам как лицето на Фиона повяхва. Господи, тази Пипа е такъв ужасен сноб! Чудя се и не мога да разбера защо Фиона иска да й бъде приятелка. По незнайни причини е впечатлена от нея.

— Мами отглежда лами, а на мен конете са ми в кръвта, така че старите писани, пълни с бълхи, не са като за мен — тя лекичко се хихика, а останалата част от бандата се присъединява към нея като орда ревящи магарета.

Обзема ме неочакван порив да защитя Фиона и Флий.

— О, всъщност съм сигурна, че щеше да бъдеш много злобна котка, ако приличаше поне малко на такава! — отговарям с невинна усмивка.

Смехът неочаквано секва и се чуват само няколко откъслечни нервни кикота. Забелязвам ужасеното изражение на Фиона, докато Пипа се обръща и ме поглежда, все едно ме вижда за пръв път. Присвивайки очи, тя пита рязко:

— Какво точно каза? Я повтори!

— Че нищо толкова очарователно като теб… — започвам най-безгрижно, но съм прекъсната от Фиона, който едва не затваря устата ми с ръка.

— О, я виж, чашата ти е празна — възкликва с треперещ глас. — Да вървим да си вземем нещо за пиене! — и като ме сграбчва за лакътя, ме вкарва обратно вътре.