Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Как ми се иска да бях талантлива – въздъхна гласно Сабина пред бюст на бившия император Траян с подозрителни очи.
Дори чудат талант да извайва мрамор или страстта на леля Диана към конете щеше да улесни живота ѝ. Щеше да знае какво са ѝ отредили боговете. Щеше да е единствено необходимо да разчисти пречките по пътя и да продължи напред.
Прииска ѝ се да цапардоса Викс. Онзи ден на състезанията. Всеки. Дори и слепец би видял какъв трябва да бъде, а той се прокрадва в задънени улички, чуди се с кого да се сбие и целува момичета, които не бива да целува.
Дълбок глас долетя иззад гърба ѝ.
– Вибия Сабина...
– Публий Елий Адриан – обърна се тя, имитирайки едва доловимо официалния му тон. – Чакай! Не мърдай!
– Какво има? – намръщи се той и широката му длан стисна диплите на тогата.
– Протегни ръка напред. Сякаш ще държиш реч. Така. Задръж! – Сабина извиси глас. – Чичо Парис, ела да го скицираш за следващата си статуя. "Съвършеният римски сенатор."
Адриан отпусна ръка.
– Виждам, че обичаш да се шегуваш, Вибия Сабина.
– А ти?
Той не отговори. Погледна чичо Парис, впил очи в миниатюрна пукнатина в мраморния къс.
– Чичо ли каза?
– По-скоро братовчед – обясни Сабина. – Татко е роднина с половин Рим, а Калпурния – с другата половина. Всички са ми братовчеди.
Включително императорът. И затова несъмнено Публий Елий Адриан стоеше тук, скован и благовъзпитан, и се опитваше да завърже разговор с глупаво момиче, което обича шегички. Малко след Виналия реши да започне да я ухажва. Сабина не съумяваше да прецени дали това я забавлява, или я дразни. За пръв път в живота си имаше толкова неохотен ухажор.
– Получи ли подаръка, който ти изпратих вчера? – прекъсна той възцарилото се за пореден път мълчание.
– Улова ти? Да, втората ми майка остана много доволна. Ще ядем сърнешко цял месец.
– Ще изпратя още. Ловувам всяка седмица, но не ми трябва толкова дивечово месо.
– Защо тогава ходиш на лов всяка седмица? – Сабина огледа безупречно поддържаните ръце, тогата без нито едно мастилено петънце. – Не те ли отблъсква мръсотията?
– Нищо подобно.
Отново настана мълчание.
– Поръчала си нещо, предполагам. – Адриан посочи с ръка към рафтовете със статуетки. Зад всяка дума прозираше отегчение. – Бюст на баща си?
– В известен смисъл.
Сабина погали дребна фигурка от розов мрамор – коленичил мъж с изпъкнали жили по ръцете и врата и рамо, превито под тежестта на съвършена сфера.
– Атлас. Прегърбен под бремето на небесата. – Адриан огледа изваяното лице, аристократичния нос и широкото чело, устните, стиснати от непосилно напрежение. – Така ли изглежда баща ти?
– Браво! – възкликна Сабина. – Калпурния иска да го изненада. Да му напомни със статуетката, че не бива да прекалява с работата.
– Добра съпруга – одобри Адриан. – Перла сред жените.
– След изпитанията, на които го подложи мама, татко заслужаваше една перла.
Адриан примигна леко.
Сабина се усмихна широко.
– За бюст ли си дошъл?
– Да. Подарък за императора. Хрумна ми, че ще му отива да го изваят като Еней.
– По-добре като Александър. Траян мечтае да завладее света.
– Нека бъде Александър тогава. И светът, проснат в краката ми. – Адриан се наведе да огледа още веднъж малкия Алтас и Сабина забеляза искриците в очите му. – Чичо ти Парис сигурно е изучавал философията на Поликлет. Действието и бездействието са съвършено изобразени. Виждала ли си Дорифор на Поликлет? Аз съм виждал скици, но... – Адриан се изправи. – Прости ми, Вибия Сабина. Това, разбира се, не те интересува...
– Откъде знаеш какво ме интересува? – попита Сабина. – От няколко седмици ме засипваш с цветя, но не сме провели нито един интересен разговор.
– Обикновено момичетата не изучават архитектурните школи и...
– По-интересен си, когато не се отнасяш снизходително към мен – сподели откровено Сабина. – Трябва по-често да разговаряш като човешко същество. Така, какво му е забележителното на Дорифор на Поликлет?
Адриан наведе глава и я изгледа. За миг Сабина си помисли, че пак ще се впусне в отегчителни безсмислици, но той протегна почти неволно ръка и докосна малкия Атлас.
– Виждала ли как са разположени краката, за да поемат тежестта? Съвършен синхрон между действие и бездействие. Гръцкият скулптор Поликлет е открил, че това е най-изящният начин да изобразиш красотата на атлетичната фигура. Неговият Дорифор е най-добрият пример, но той е изваял много майсторски и една Хера в храма в Аргос и една бронзова амазонка в Ефес...