Императрицата на седемте хълма

ПЛОТИНА

Императрицата на Рим се гордееше от факта, че се смее много рядко. Все пак животът е сериозно нещо и статутът ѝ в света изискваше преди всичко достойнство. Но тя не успя да сдържи напушилия я смях, когато забеляза изражението на Адриан.

– Скъпи Публий, не ме гледай толкова мрачно. Не е смъртна присъда. Само брак.

– Което е вид присъда. – Той се поколеба. – Вибия Сабина?

– Да, избрах нея. Възразяваш ли?

Адриан раздвижи неспокойно рамене и закрачи напред-назад из стаята. Плотина вдигна очи от плочката за писане и се наслади на осанката му – висок и жилав, олицетворение на римско достойнство в безупречната тога, с красиво лице, озарено от пролетните лъчи, струящи от прозореца. Боговете не бяха решили да я дарят с деца, но я бяха дарили с Публий Елий Адриан. Повереник на съпруга ѝ от десетгодишен. От пръв поглед съзря потенциала му. Траян нямаше време да изпълнява настойническата си роля и тя пое грижите за момчето. Нейният Публий...

Той продължаваше да снове из стаята и тя посочи:

– Нали се споразумяхме, че е време да се ожениш. – Точно тук.

Приятна слънчева утрин – Адриан винаги се отбиваше при нея преди пладне, ако задълженията му позволяваха, и тя побърза да отпрати робите от уютния си кабинет, за да го осведоми, че най-после му е намерила невеста.

– Крайно време е да си избереш съпруга – продължи Плотина. – И ме помоли да ти намеря подходяща кандидатка.

– Не и Вибия Сабина. Не ми харесва.

– Защо? Тиха е, възпитана, от порядъчно семейство. Има добра зестра и още по-добри връзки.

– Майка ѝ беше по-похотлива уличница от Месалина!

– А в жилите на баща ѝ тече императорска кръв и е сред най-уважаваните сенатори. Подкрепата му ще ти осигури блестяща кариера – усмихна се Плотина. – Толкова искам някой ден да те видя консул, скъпи Публий. Преди да навършиш трийсет, ако успея, както очаквам.

– Не и с такава съпруга. Изглежда тиха, но се обгражда се недостойни особи. На състезанията беше в плебейска компания.

– Щом се ожените, ти ще избираш компанията ѝ – уточни Плотина. – Нима не си в състояние да вкараш в правия път една блудна жена?

– Много е млада – оплака се Адриан. – Не харесвам млади момичета.

– Ще ми се да беше още по-млада – въздъхна Плотина. – Съзряващо смирено девойче, готово да изпълнява каквото ѝ кажат – идеалната снаха. – Баща ѝ трябваше да я омъжи преди три-четири години, вместо да я оставя да лентяйства и да чете Омир. Но пък тогава нямаше да е свободна за теб. Боговете знаят как да подредят нещата.

Плотина беше открила, че боговете обикновено подреждат нещата в нейна угода. А където не успееха, се намесваше тя.

– Не ми се вижда момичето да е толкова сговорчиво – продължи да се противи Адриан. – Казва каквото трябва, но усещам, че ми се присмива.

– Глупости, кой би ти се присмял? – Плотина сведе очи към восъчната си плочица. – Остави я на мен, аз ще я обуча както се полага. Подай ми перото, моля те.

– Пак ли проверяваш домашното счетоводство? – Адриан поклати глава. – Римската императрица разполага с армия от икономи, но смята сама!

– Последният ми иконом се опита да ме измами. Наложи се за назидание да наредя да му отсекат ръцете. – Плотина изстърга плочицата и започна начисто. – Освен това винаги съм си водила лично домашното счетоводство. Не виждам причина да не го правя само защото домакинството е по-голямо. Помниш, скъпи Публий, как когато за пръв път влязох в двореца...