Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Да, да, заяви, че ще го напуснеш непроменена. – В очите на Адриан проблеснаха шеговити искрици. – Сто пъти си ми го повтаряла.
– Надявам се да не е останало само на думи.
– Несъмнено, уважаема. – Той се приведе и я целуна по главата. – Не си се променила ни най-малко.
– Ти си се променил и не съвсем за добро – потупа го Плотина по брадясалата буза. – Не ми харесва тази брада.
– И на мен не ми харесва съпругата, която си ми избрала – намръщи се отново той и се отпусна тежко на стола срещу нея. – Защо Вибия Сабина?
– Трябва ти съпруга с потекло и връзки, способна да общува на равна нога с колегите и враговете ти, докато се изкачваш в йерархията.
– Досега ти изпълняваше тази роля – напомни той.
– И ще продължавам. – Плотина започна да преписва колонка с числа върху плочицата. – Но съпругата ще ти роди синове, а мъжете трябва да имат синове.
– Траян...
– Също е привързан много към Сабина – прекъсна го невъзмутимо Плотина. – Като се ожениш за нея, ще спечелиш и неговата благосклонност.
– Вече би трябвало да съм я спечелил – промърмори Адриан.
Плотина усети как сърцето ѝ се свива.
– Редно е да се интересуваш повече от скъпия Публий – повтаряше тя на съпруга си. – Той ти е повереник. Трябва да ти е като син.
– Но не е – срязваше я Траян. – Изпълнил съм дълга си към него, нали? Като малък беше студенокръвен мрачен досадник и сега си е същият. Направих достатъчно!
"Не – помисли си Плотина – не е достатъчно". Но разбираше кога се налага да отложи разговора. Понякога Траян беше крайно неотстъпчив.
– Ожени се за малката Сабина – обърна се тя към Адриан – и ще се спогаждаш по-добре със съпруга ми. Той ѝ се пада дори далечен прачичо по бащина линия. Сватбата ще ви сроди, няма да ти бъде просто настойник. Императорът ще те вижда по-често, ще те оцени по достойнство. Ще видиш.
– Една сватба няма да е достатъчна, за да ме хареса императорът.
"Ако си беше държал ръцете настрани от онзи танцьор, по който Траян се беше увлякъл, щеше да си му по-мил сега", помисли си Плотина. Каква катастрофа! Траян се беше ядосал, задето му отмъкнаха любимеца изпод носа, и в крайна сметка се наложи Плотина да отпрати кьосето в бордей в Остия[10] само и само да опази мира в дома си. Всички младежи имат трески за дялане, но не е ли редно да са по-предпазливи? Плотина не споделяше тези съображения. Младежите невинно смятат, че майките им тънат в неведение. Майките знаят всичко, разбира се, но мъдрите държат езика си зад зъбите. А имаше ли по-мъдра от Плотина, която беше не само майката, която скъпият Публий трябваше да има, но и Майка на Рим?
– Този брак ще те отведе на правилния път – продължи тя. – Траян харесва Сабина и ако се ожениш за нея, ще хареса и теб. Защо не се отбиеш у Норбанови този следобед?
– Ще поговоря с баща ѝ – отвърна неохотно Адриан. – Ще подготвя почвата.
– Опасявам се, че се налага да се обърнеш и към Сабина, скъпи. Сенатор Норбан ѝ е предоставил известна свобода на избор – въздъхна Плотина. – Накъде отива този свят? Той винаги е бил твърде либерален баща.
– Тогава ще възпитавам по-строго внуците му. – Адриан стана и ѝ целуна ръка. – Печелиш, достопочтена. Нека бъде дъщерята на сенатор Норман.
– Ще обръснеш ли тази брада? – помоли Плотина. – Сигурна съм, че никое момиче не иска да се омъжи за жив плет.
САБИНА
– Прекрасна е! – Сабина погледна дребната фигурка от мрамор. – Чичо Парис, не знам как го правиш!
Той прие ведро благодарностите ѝ, вдигайки само за миг поглед от новия мраморен къс върху работния му плот. Сабина тръгна из ателието, свикнала с мълчанието му. През високите прозорци нахлуваше бледожълтата утринна светлина, късчета мрамор и прахоляк покриваха всяка повърхност. Десетките рафтове гъмжаха от мраморни статуетки. Бюст на император Траян с жизнерадостно изражение, недовършено изваяние на нимфа с изящни рамене и ръце, издялани от грубия камък, гранитен Херкулес с лъвска кожа и тояга... Чичо Парис остаряваше, косата му побеля, а очите помътняваха, но ръцете с чука и длетото явно не губеха силата си. Като млад сигурно е бил трън в очите на обществото – Сабина си представяше мълвите. Патрицианско момче да дяла скулптури като занаятчия? Срамота! Но семейството, вече примирено, го оставяше на спокойствие с мрамора и с таланта му да го извайва.
10
Остия – пристанището на Рим през Древността. – Б. пр.