Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Имаше Дълговоден…

— „Дълговоден и Дълговоден“ — потвърди Самуна. — Но това беше банката, която налагаше шконто върху книжата на господин Бъчваря.

— Щом си спомняш толкова добре…

— Името забравих — прекъсна го Самуна. — Пробвай пак.

— Картофери и синове.

— Нещо такова беше — съгласи се Самуна. — Ама не точно същото.

— „Рудудори“ — досети се Умбо.

— Да, точно тази банка приемаше книжата на Купър без шконто! — потвърди Самуна. — Можем да се опитаме да получим още сведения там. Но ние не сме Риг, а и това не ни приближава особено до истинската ни цел.

— Която е?

— Скъпоценният камък. След като са взели всичките пари, които Риг е получил за него, значи той е откупил камъка обратно, тъй мисля аз. Онзи, у когото е сега камъкът, е най-обикновен крадец.

— И няма да го върне — рече Умбо.

— Но след като разберем къде е, ако успеем да те вкараме там, ти можеш да се върнеш назад във времето и да го откраднеш веднага след като го скрие.

— Където и да го е сложил, задължително ще е на място, където мен няма да ме пуснат.

— Хайде първо да открием къде е.

— Значи мислиш, че ако разпитваме за прочутия кралски камък, заради който изобщо арестуваха Риг, ще привличаме по-малко внимание, отколкото ако разпитваме за самия Риг?

— Да — потвърди Самуна. — Защото няма да питаме направо, ще я караме хитро.

— О, да, ние и двамата сме прочути с хитрината и ловкостта си — отбеляза Умбо. — Такъв беше Риг, помниш ли? Само той знае как да говори префърцунено като тях… а дори и него успяха да изловят, нали!