![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Ордите в стените продължаваха да се бунтуват, всички изразяваха безсловесната си омраза в един глас — последен вариант на безликата тълпа от историята. Единственото като че спореше със себе си, обмисляше следващия си ход.
— Бейли, допускаш ужасна грешка — протестираше Игнис. — Моята работа… нашата работа в института обещава да облекчи всички човешки страдания. Светът може да се поправи.
Бейли се замисли за това колко често се оказваше, че хората не са каквито изглеждат. Мъжете около Хитлер можеха да бъдат симпатичният ти чичо, бузестият ти братовчед, дядо ти с лулата, пантофите и спокойната усмивка. В някакъв период от живота си Алберт Шпеер донякъде е приличал на Грегъри Пек, най-подходящия по външност актьор за положителните филмови роли. Рузвелт е наричал Сталин „Чичо Джо“. Чичо Джо и Чичо Хо Ши Мин. Усмихнат, Пол Пот от камбоджанските полета на смъртта досущ приличаше на добродушен служител от ателие за химическо чистене.
На фона на разбунените гласове в стените Игнис се обърна към Падмини с умолителен тон:
— С наномашините ще може да се поправи ДНК на фетуса още в утробата и няма да се раждат деца с недъзи.
— Или по-скоро ще престанат да се раждат деца — отговори му тя.
— Не, не. Чуйте. Чуйте ме. С помощта на нанороботите и изкуствените бели кръвни клетки, плуващи в кръвния поток може да се дават инструкции за разпознаване на всеки вирус или бактерия и всички болести ще бъдат лекувани стотици пъти по-бързо, отколкото с антибиотиците.
Свидетел влезе от стълбището и отсече:
— В това бъдеще няма болести.
Игнис възрази:
— Забравете за това бъдеще. То не беше планирано.
Призовавайки всички да обединят силите си със Спаркъл и Туайла в средата на коридора, Бейли отново погледна към Свидетел, решил да не се присъединява към тях, и го попита:
— Коя година всъщност е сега?
— Не толкова далеч от вашето време, колкото си мислите. Годината е 2049.
Мики Дайм продължаваше да се усмихва и поклати глава.
— Това не съм го чул. Не искам да го чувам. Пълни безсмислици.
Звън възвести пристигането на асансьора от долните земи в сутерена.
Спаркъл Сайкс
Тя бършеше трескаво слузта от лицето на Уини, уплашена, че ордите ще разкъсат плътта му, когато изведнъж Айрис застана редом с нея и показа загриженост. Събрало кураж да осъществи контакт с някого, момичето се залови нежно да бърше лявото ухо и врата на Уини. Наногадостите по ръцете на Спаркъл бяха ледени, приличаха на хиляди мравки, но не хапеха, нито щипеха, а лицето на Уини остана невредимо. Докато триеше ожесточено ръце в дрехите си, армията върху кожата й като че стана по-мудна в движенията си.
Бейли Хоукс
Всички се скупчиха в средата на коридора и в този момент мазилката се напука и падна отгоре, а носачите се разхлабиха. Едно парче гипсокартон се завъртя като таванска капандура, посипа Бейли с гипсов прах и едва не събори Том Тран на колене. Отгоре, възбудено гъмжащи между гредите от конструкцията на тавана, бледи форми на живот, жадни за смърт, се виеха и протягаха към тях.
Том Тран притисна дулото още по-силно към врата на Игнис и викна:
— Ще го убия!
Очевидно Единственото беше решило, че се налага да рискува живота на своя създател, защото от синята светлина в асансьора се показа гневен рояк от отвратителни твари, някакви странни смесици от животно, растение и машина. При вида им зрението му се бунтуваше, а сърцето му се свиваше — цяла армия от уродливи зли духове, от тези, които вероятно населяват сънищата на демоните от ада. Тази шайка би ги разкъсала на парченца, но в същия миг по стените внезапно заблестяха екрани със синя светлина.
Обратният преход настъпи, врявата от налудничави гласове внезапно секна, ръждата и мръсотията изчезнаха, а с тях и мъртвите погромити, както и появилите се от асансьора. Тук бяха оцелелите съседи, тук беше и още неосъщественото бъдеще, тук беше и оста на колелото на живота, където всичко беше възможно и още нищо не беше загубено.
У дома.