Шадоу стрийт 77 [bg]

— Вратите винаги са проблем — каза, когато Том Тран ги настигна с Мики Дайм, — а басейнът в сегашното му състояние… си е истински капан. Бяхме подмамени да дойдем всички тук.

Каньонът, в който се беше превърнал басейнът, с неговите хиляди метри дълбочина и всичко, което можеше да се намира под „Пендълтън“, може би беше прокопан и създаден от наномашините, прояли път през скалата. Какъвто и да беше произходът на това укрепление, то очевидно събираше на едно място злото в бъдещето, принадлежащо на Единственото, и злото от предходните времена, случки, предавани от уста на уста в историята на човечеството във вид на пещерни рисунки, а после и като писания. Тук всичкото хилядолетно земно зло беше съсредоточено в един момент, а тази сграда, която бе мост над разлома в пространствено-времевия континуум, беше също и храм на силите, стремили се тъй дълго към всеобщо унищожение.

— Той вътре ли е? — попита Том. — Нима няма да го последваме? Какво ще правим тогава?

Таванът изскърца. Около тях се посипаха парченца от светещите фунги. Няколкото работещи лампи над главите им помръкнаха, отново присветнаха, пак помръкнаха. Както и на горните етажи, от стените започнаха да изскачат контактите и разпределителните кутии, а по плоскостите от гипсокартон и през отворилите се дупки се появиха белезникави силуети. От асансьорната шахта се разнесе шумът от кабината, изкачваща се от огромна дълбочина. Отново ги примамваха, предизвикваха ги да влязат в помещението с басейна.

— Чакайте — настоя Бейли.

По средата на коридора от дясната им страна от инсталационното помещение се появиха Туайла и Спаркъл с децата.

Бейли погледна часовника си.

— Чакайте. Чакайте.

Вратата на басейна се отвори рязко от вътрешната страна, увисна на пантите, и се сгромоляса встрани.