Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Стисна ръката на Айрис отново и я дръпна от стената, хукна заедно с нея, като разбъркваше струпаните скелети и риташе месингови гилзи, за да се изправи срещу звяра. Той остана на стената, извърна глава и ги погледна с безизразен поглед, леден и сив като гранитна надгробна плоча.
Уини пусна ръката на момичето и го избута зад гърба си. Хвана стария байонет с щика с две ръце и се прицели напред. Приличаше на заек, който се опитва да изплаши вълк, и се боеше — о, да, — но не се чувстваше нито нищожен, нито глупав.
Бейли Хоукс
Мики Дайм седеше в трапезарията към възстановената и безупречно чиста кухня на Кърби Игнис с ръце, скръстени на масата пред себе си. Лицето му беше някак детинско, а устата му беше извита в мила, почти ангелска усмивка. Наблизо лежеше пистолетът със заглушител.
Дайм кимна на Бейли и каза:
— Шерифе. — Кимна също към Том Тран и към мъжа, който наричаше себе си Свидетел. — Помощник-шерифи. Бих искал да се предам и да помоля за психиатрична помощ.
В този апартамент усещането за потискащата омраза на Единственото беше по-слабо, а съзнанието на Бейли беше по-ясно. И все пак подобно развитие беше също толкова странно, колкото всичко останало.
Бейли взе пистолета на Дайм и уточни:
— Не съм шериф.
— Шериф, бивш военен, какъвто и да си. Знам, че си някакъв. Загубил съм разсъдъка си, но не съм дезориентиран. Убих хора. Сега искам само да се предам и да бъда изпратен в клиника. Няма да бъда бреме за държавата. Разполагам със средства. Просто не искам повече да ми се налага да мисля. Не се справям добре с това.
Бейли подаде беретата си на Том и той я взе като че ли добре знаеше как се борави с такова оръжие.
Бейли се обърна към Свидетел.
— Какво значи това?
— Дори не бях разбрал, че е тук.
Мики Дайм се усмихна и кимна.
— Дойдох сам. Побъркал съм се. Виждам невъзможни неща.
Бейли извади пълнителя от конфискувания пистолет, видя че е зареден, и отново го върна в оръжието.
Погледна ръчния си часовник.
Уини
Звярът слезе от стената, изправи се на крака, застана сред скелетите и на Уини му се стори, че го разглежда с учудване. После обаче реши, че това нещо не е способно да се учуди, че е безчувствено или може да изпитва единствено ярост.
В този момент във филмите звездата казва нещо от сорта на „Давай, зарадвай ме“ или пък „Хайде, изрод, адът те чака“. Уини не се опита да направи остроумна забележка, той не беше звезда, не беше и герой. Тази мечта сега беше далеч зад гърба му. Искаше само да довърши нещата по правилния начин, не по лесния, но не заради славата, в смъртта нямаше слава. Тя беше за филмовите звезди и кънтри музикантите и не си струваше. Той искаше само да не се срамува, да не е страхливец, да бъде по-добър, отколкото винаги се бе смятал.
— Айрис!
— Уини!
Хвърли поглед назад и видя госпожа Сайкс с фенер и майка си с оръжие. Ех, че момент беше.
Създанието изсъска.
Доктор Кърби Игнис
Ако беше прав относно плановете на тази Гея и решението, което бе взела при стопирането на всичко в природата, Кърби стигна до извода, че трябва да види апартамента си. Без някакво обяснение той изрази желание да слезе до втория етаж, като настоя Падмини и Сайлъс да останат в апартамента на Къп. Те не искаха да го пуснат сам и невъоръжен; затова, след като продължи да бъде все така настоятелен, че трябва да отиде, тръгнаха с него.
Още с прекрачването на прага на 2-F, той установи, че апартаментът му в този „Пендълтън“ беше почти същият като дома му в неговото време, запазен, докато навсякъде в сградата царяха упадък и мръсотия. Страхопочитанието, което бе изпитал по-рано, нахлу с такава сила у него, че коленете му омекнаха.
Със Сайлъс и Падмини подире си Кърби тръгна по посока на гласовете от кухнята, където откри Дайм, седнал до масата, Хоукс от едната му страна, Том Тран до хладилника и Джейсън Райнхолт, един от най-добрите членове на екипа му в института, до мивката.
— Джейсън? Защо си бил в сградата по време на скока?
— Не бях, доктор Игнис. Дойдох в „Пендълтън“ дълго след това събитие и съм тук вече почти от петнайсет години след като първият погром намали населението в света, и преди втория погром, който не беше планиран.