Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Шадоу стрийт 77 [bg]
Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шадоу стрийт 77 [bg]

Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли на Шадоу Стрийт 77. Някога тук се издигала огромна къща в ренесансов стил, построена през далечната 1889 г. от милионера Андрю Пендълтън. През 1897 г. жена му и двете му деца изчезнали безследно, а Андрю изгубил разсъдъка си и се застрелял. Домът бил купен от богат собственик на въглищни мини, който живял в него до 1935 г. Тогава икономът му внезапно полудял, избил цялото семейство заедно с прислугата и се самоубил. Осем от 16-те трупа така и не били открити. През 1938 г. къщата се сдобила с трети собственик — петролен магнат, който бил ерген и умрял в съня си през 1972 г. След смъртта му домът бил преименуван на „Пендълтън“ и превърнат в жилищна кооперация с 23 луксозни апартамента, като по време на ремонта част от строителните работници изчезнали загадъчно. Днес къщата има разнородни обитатели, сред които бивш сенатор, бивш морски пехотинец и виден учен, като никой от тях и не подозира за мрачното минало на постройката, белязано от лудост, загадки и смърт. Единствено застаряващият Сайлъс Кинсли, който живее на последния етаж, е запознат с историята, защото е обсебен от нея. И пак само той е забелязал, че зловещите инциденти се случват на всеки 38 години, винаги през декември. А сега е декември и от последния инцидент са изминали точно 38 години…
1 ... 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152
Перейти на страницу:

Вторият малък погромит се хвърли към Бейли. Той бързо се отдръпна в мига, в който го зърна, изстреля четири куршума, като размаза лицето му и тилът му се пръсна. Строполи се в краката му и се загърчи, останало почти без мозък, но все пак се опитваше да захапе обувките му. Той го изрита и се извърна към вратата за басейна, откъдето се появи трето чудовище, по-едро от предишните.

Беше забелязал нещо познато в първите две и сега разбра какво. Подобно на погромита, създаден от плътта на Сали Холандър, който бегло приличаше на нея, това създание напомняше Маргарет Пендълтън, съпругата на Андрю, която беше изчезнала заедно със сина им и дъщеря им през 1897 година. Сайлъс беше виждал снимка на жената и децата й — ето в какво се бяха превърнали. Този погромит беше с ръста на Падмини, която нападна.

Туайла Треърн

Изненадващата поява на създанията от вратата към басейна разсея Туайла за миг и точно тогава погромитът от инсталационното помещение изскочи през вратата зад гърба й. С мощно и стремително движение я блъсна настрани, повали я и оръжието се изплъзна от ръката й. Тя падна на левия си хълбок и я прониза силна болка в крака. Спаркъл изпищя, Айрис също. Туайла се превъртя, изправи се в седнало положение и на жълтеникавата светлина видя как сивият звяр изтръгва байонета с щика от ръцете на Уини и го хвърля встрани.

Погромит. Беше се нарекло погромит. Тя опита да се добере до пистолета, но нещо на пода й попречи — мазните парченца от светещите фунги, които падаха от тавана, бяха хлъзгави като лед. Погромитът хвана Уини за ръцете, вдигна го високо, сякаш го принасяше в жертва, и изведнъж „Пендълтън“ се изпълни с налудничави гласове, върху Туайла се стовари някаква мислена вълна от омраза, докато се опитваше да се добере до пистолета, разтресе я със силата си, главата й искреше в жълта светлина и тя импулсивно натисна спусъка на пистолета, откъртиха се парченца от бетона и се забиха в лицето й…

Том Тран

С една ръка, на която имаше шест пръста, нещото стисна гърлото на Падмини, а с другата ръка я завъртя и я придърпа към себе си. Оръжието й беше между тях, тя успя да стреля два пъти в корема му, но тъй като чудовището представляваше в по-голяма степен машина, отколкото плът, само изстрелите в главата, прекъсващи мисловната верига, можеха да го спрат. Погромитът насочи челюстите си към лицето й, докато я влачеше назад, тя отметна глава встрани, за да избегне ухапването, а после и още едно.

Щом създанието я завлече през прага в помещението с басейна, Том ги последва, стиснал беретата с две ръце и дебнещ точния момент за чист изстрел в отвратителното лице на нещото; не смееше да стреля веднага, защото Падмини се мяташе в различни посоки и отчаяно се опитваше да избегне ухапването. Доктор Игнис стоеше отстрани, приличаше на лунатик с изражение, което показваше едновременно ужас и триумф. Том се довери на инстинкта си и стреля в рамото на Игнис и безбройните гласове на Единственото избухнаха от всички стени и от басейна, пищящи от гняв. Погромитът хвърли Падмини встрани и се насочи към Том, за да защити Игнис. Въпреки че не беше напълно автоматичен, пистолетът произведе изстрел в момента, в който тя успя да докосне спусъка. Куршумът разцепи лицето на съществото, щом достигна до него, и го повали на земята.

Туайла Треърн

Уини е вдигнат високо над главата на погромита — кротко агне на върховния олтар, — но после е свален лице в лице със сивия жрец, който съска, съсредоточен в жертвоприношението, оголва зъби за смъртоносно ухапване. Спаркъл бързо грабва пушката със щика и го забива в гърба на звяра, но няма никаква полза. Туайла е бърза, сега в нея няма музика, само пронизителен вик на омраза и ужас, и разтърсваща любов, пистолетът стреля в ръцете й веднъж, после втори и трети път. Сиви зъби до меката бузка — после главата се пръсва, погромитът пада, изпуска Уини, Уини не е ухапан, по лицето на Уини пълзят сиви нанокомпютри.

Бейли Хоукс

Падмини се върна разтреперана от басейна в коридора. Том Тран я последва, хванал Кърби Игнис с една ръка и притиснал дулото на пистолета в гърлото му.

— Патова ситуация — извика Бейли.

Осъзнавайки, че ако Игнис умре, Единственото може никога да не просъществува, пронизителните му орди утихнаха, но омразата, струяща от тях, не намаля.

Кърби Игнис притискаше раната на рамото си с лявата си ръка и изглеждаше изненадан, което не говореше добре за него, нямаше от какво да се изненадва, след като беше видял Единственото и последствията, причинени на света от института. Не беше очаквал раната, защото въпреки съжалението, което беше изразил, и признанието, че не бива да се допуска подобно бъдеще, продължаваше да не вижда грешката у себе си. Беше втрещен от непредвидените обстоятелства, но не беше способен да поеме отговорността си за случилото се.

1 ... 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)