Дума Ки

Докоснах с пръст суровото лице на чернокожата бавачка.

— А тази коя е?

— Мелда или Тилда, а може би Хекуба, ако се доверим на Крис Шанингтън. Баща му е знаел името й, обаче Крис не го помни.

— Красиви гривни.

Уайърман ги изгледа без особен интерес.

— Щом казваш.

— Може да е била любовница на Джон Истлейк — предположих. — Може гривните да са подарък от него.

— Quien sabe? Богат вдовец, млада жена… не е изключено.

Потупах с показалец по кошницата за пикник, която бавачката държеше с две ръце, сякаш бе доста тежичка. Подозирах, че вътре нямаше сандвичи, а цяло печено пиле и няколко бутилки бира за господаря, с които да утоли жаждата.

— Какъв цвят е кошницата? Тъмнокафява? Или червена?

Въпросът ми го учуди.

— Снимката е черно-бяла, трудно е да ти кажа…

— Разкажи ми как бурята е довела до смъртта на момиченцата.

Той извади от папката копие от стара вестникарска статия, придружена с фотография:

— Това е от „Гондолиър“, броят е от 28 март 1927. Самата информация намерих в мрежата. Джак Кантори се обади в редакцията, помоли ги да направят копие и да ми го изпратят по факса. Впрочем, този Джак е истинско съкровище.

— Няма две мнения — отвърнах и се вгледах в снимката. — Кои са тези девойчета? Не, не ми казвай. Вдясно от Джон е Мария, а вляво — Хана.

— Получаваш шестица. Хана е тази с големите гърди. През двайсет и седма е била на четиринайсет.

В продължение на няколко секунди мълчаливо се взирахме в листа хартия. Разпечатката на файл, получен по електронната поща, би изглеждал по-добре. Вертикалните черни линии дразниха и някои букви бяха размазани, ала заглавието се виждаше достатъчно ясно: „БУРЯ РАЗКРИВА СЪКРОВИЩА ПРЕД ГМУРКАЧ-ЛЮБИТЕЛ“. Самата фотография бе в добро състояние. Видях, че косата на Джон е оредяла, но пък мустаците му бяха доста по-дълги — като на морж. Банският му костюм си беше същият, обаче явно му бе отеснял… дори ми се стори, че се е сцепил под едната му мишница, ала можеше и да греша — все пак изображението не беше толкова ясно. Джон Истлейк определено бе загладил косъма между 1925 и 1927 (ако беше актьор, щеше да се наложи да се откаже от десертите и да ходи по-често на фитнес, за да запази професията си). Момичетата до него не излъчваха сексапила на най-голямата си сестра (погледнеш ли Адриана, изпитваш желание да си легнеш с нея, погледнеш ли сестрите й, започваш да се питаш дали са си написали домашното), но изглеждаха по детски симпатични и много развълнувани.

И как да не са развълнувани, когато на пясъка пред тях лежаха съкровища?

— Не виждам какво е извадил — оплаках се. — Много е замъглено.

— В чекмеджето има лупа, но ще ти спестя усилията. — Уайърман взе химикалката и посочи с върха й. — Това е шишенце от лекарство, а това — патрон за пушка… така поне е казал Истлейк на репортера. Мария е сложила ръката си върху ботуш… или онова, което е останало от ботуша. До ботуша има…